ОКТОМВРИЙ
ОКТОМВРИЙ
С наметка и гугла от сива мъгла
Октомврий препуска низ черни поля.
Октомврий е гневен. Октомврий снове
с дружина студени и зли ветрове.
Щом чуят звънците и злобния смях,
горичките свеждат главички със страх
и тихичко плачат, и зъзнат в нощта,
и ронят ранени и златни листа.
Защо ги облъхваш със смърт и със хлад?
Защо ги погубваш с безумство и яд?
Не чуеш ли жалби, не чуеш ли стон,
Октомврий, Октомврий със жълтия кон!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1926-1927 г.
ПРОЛЕТ
Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежия листак.
Със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.
Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя -
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.
Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.
——————————
сп. „Картина и Приказка”, г. 2, кн. 8, 1929-1930 г.
СЪНЧО
Седнала в градина
под дърво Калина,
румена девойка
чудна песнопойка,
седнала, запяла,
люлка залюляла:
„Нани, братче, нани,
Сънчо пак те кани.
Сънчо ще ти прати
кончета крилати,
свилена юздица,
пъстра колесница -
гост да му отидеш,
чудо да си видиш:
цял палат джуджета
с гугли и звънчета!”
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1931-1932 г.
ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Вятър налита, морето бучи,
спи ми, момченце със сини очи,
морският цар е на тъмния бряг -
той ще ни пази в неверния мрак.
Сънчо те вика в незнайни страни,
спи, синеокичко, спи и расни,
ти ще ми станеш безстрашен моряк,
ти ще ми станеш невиждан юнак.
Ти ще заминеш в морето далеч
и ще погубиш със сребърен меч
ламята, дето погълна в нощта
твоите братя и твоя баща!
Спи ми ти, спи ми, - по пътя назад,
Бог ще те срещне със кораб крилат
и ще получиш от него във дар
чудната щерка на морския цар!
——————————
в. „Поточе”, бр. 5, 1932-1933 г.
ЛЮЛЧЕНА ПЕСЕН
Нанкай пак,
мой юнак,
вън трептят звездите,
и луна,
нани-на,
грее над горите.
Нанкай, мой соколе драг,
спи ми, спи ми, мой юнак!
Царят млад
с кон крилат
през горите яха,
носи той
в скута свой
хубавица плаха.
Той във град
с бял палат
влезе в утрин синя -
там след бой
грабна той
ясната царкиня.
Който спи
и мълчи,
който ми не плаче,
нему цар
носи дар
сабя и калпаче
Нанкай, мой соколе драг,
спи ми, спи ми, мой юнак!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1932-1933 г.
ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН
Разтвори прозорците широко,
дишай, дишай въздух ти дълбоко.
Спи, юначе, спи ми и расни,
тази малка песен ти помни!
Нека често слънце да те грее -
здравето на слънце само зрее.
Спи, юначе, спи ми и расни,
тази малка песен ти помни.
——————————
в. „Поточе”, бр. 2, 1933-1934 г.
