ЩЪРКЕЛЪТ ЗАМИНАВА…
ЩЪРКЕЛЪТ ЗАМИНАВА…
Откакто есента дойде,
за път се птиците събират;
ей щъркът махнал е криле -
ще тръгва пак, иди го спирай!
Той трака с дългия си клюн
и с думи сякаш ни говори:
- Деца, от утре дълъг друм
ме чака в сините простори.
Тук вече хладна есен вей,
при вас не мога да остана -
в земя где вечно слънце грей
отивам аз - зад океана.
Във таз земя не пада сняг
и леден вятър ме не гони,
там хората и зиме пак
разходки правят без балтони.
И тук е хубаво, но - на! -
при вас не мога да остана,
през март ме чакайте, деца,
сега - на път - зад океана!
——————————
в. „Поточе”, бр. 1, 1932-1933 г.
ТОПЪЛ ВЯТЪР
Топъл вятър вее
два дни и две нощи,
клоните люлее
в сняг сковани още.
Духай, ветре, духай! -
постопли земята,
снежното й руно
надалеч размятай.
Слънце в небесата
златно да огрее,
зърното в земята
да кълни, да зрее.
Че дотегна вече
тая дълга зима,
тъмна като вечер,
хладна, любима.
Духай, ветре, духай! -
постопли земята,
снежното й руно
надалеч размятай.
——————————
в. „Славейче”, бр. 5, 1942 г.
