Денчо Владимиров

Гръмна в първите дни на годината 2018-та шампанското за Европредседателството ни, но след това загърмяха като на карък какви ли не гафове и чудесии.

Гръмна първо кошмарната новина за масовото убийство в столицата от престъпник, осъден да пребивава в демократичен български затвор, но осем години необезпокояван ни от прокуратура, ни от полиция, ни от демократична общественост, живял волно на свобода като в оперета с вино и жени…

После дойде ред на други криминални чудесии - почти всеки ден се заредиха престъпления…

Загърмяха новините за пожари по влакове.

За влакове излезли от релсите. Научихме и новия термин - “дерайлирали”. Толкова често започна да се повтаря това.

Мине не мине време и гърмят новини за масови катастрофи на автобуси по бройлерни магистрали, историческата слава на ГЕРБ и на началника на тази също така бройлерна партия, появила се като цирей върху врата на българската демокрация.

Загърмяха новини за редуващи се корупционни саги и безсилия на правовата система на страната да вкара в кауша поне един от знаковите мошеници на новото време.

Гърмят новини за масови протести на лекари, санитарки и медицински сестри, на стотици хиляди хора, оставени да живеят в страна без здравеопазване, тласкани целево в лапите на ненаситни частни клиники и доктори.

Гърмят новини за масови протести на превърнати в крепостни селяни жители на общини, оставени без пътища, транспорт, без аптеки, пътуващи с километри за хляб и лекарства до градовете.

Гърмят новини и за масови протести на стотици хиляди българи, не позволяващи отчаяно след разграбването на заводите и фабриките, да се разграбят и високите ни сини планини и отечественото ни Черноморие.

Гърмят все по смразяващо новините за закриване на училища, за умиращи села, останали и без един Хомо Сапиенс, села, където по пустите им вече улици и мегдани могат да се видят само чудовищните комбайни, трактори, камиони на новите бейове -грабители - арендаторите.

Гърмят и новините за масови протести на български учени. Протести срещу мизерията в науката ни, срещу фалшивите нови академици, ректори феодали, срещу налегналата ни по Сценария на прехода тотална неграмотност и простотия до шия. Кога друг път се е спускало черно знаме по сградата на БАН?

Гърмят страшни новини за градовете ни - лидери на Европа по мръсен въздух. София, Пловдив…

Водоноските от миналото са възкресени, за да снабдяват населението на цели градове и села с вода за пиене, защото мистериозно водата в България става уранова, оловна и вони на хлор и химикали. Сигурно малко българи знаят, че в Москва вече от десетилетие не пият хлорирана вода руснаците, а си я пречистват по нов научен начин, защото както и да го усукват българските ни здравни власти, хлорът не е никак полезен за здравето…

Е, погърмяха за кратко новини и за показни протести на полицаи, но бързо стихнаха, протестите бяха “щастливо уредени”. И други такива ведомствени протести на силоваци имаше, пак по “същата схема”.

Вече не е новина и жестоката безработица сред излизащите с дипломи в ръце и хвърляни шапки към небето възпитаници на висшето ни образование. Страната ни вече отдавна се пука по шевовете от висши училища, бройлерни професори, доценти, академици.

Не са вече новини и тягостните репортажи от “Терминал 2″ на летищата, където все така от три десетилетия хиляди млади изучени българи напускат отечеството си, за да създадат деца и внуци по други континенти.

Не е новина и вихрещият се геноцид на старите българи и българки, преживяващи с пенсии по-зле и от африкански аборигени, останали без зъби, без очи, без здраве, без синовна подкрепа от прогонените по чужди земи отгледани и изучени деца…

Е, има и весела картинка -”препускащите в кариер” с лимузини и джипове хиляди парвенюта, новобогаташите на прехода, синове и дъщери, внуци и правнуци на “апашите от нашите”, от висшите ешалони на някогашната “партия на трудовий народ”…

И ето че на този апокалиптичен фон на разграбената и разцентрована държава /за наличието на някакъв неин национален суверинитет вече може само да се предполага/, в София дойдоха на евроседянка витални и изтупани първите велможи от ЕС.

Какъв дюшеш бе това за готвещия се вече за висока европейска служба тукашен премиер! Миротворецът на Западните Балкани! Поглеж, че са го уредили и за Нобеловата награда за мир! Горбачов как го уредиха, всичко става с уреждане! Стане ли нобелист, Радев не може вече и да му се опре в бъдещи президентски избори, пък ако ще да прави като олимпийски шампион “коремното превъртване на армейския лост”.

Дюшеш бе тази среща на върха и за Борисовата свита! Какъв спуснат им от небето шанс бе на “това гости” да бъдат забелязани и изтеглени и те по големите еврослужби на Запада! Да не са по-долу от Кристалина!?

Но …стана тя, каквато стана.

Сметката излезе без кръчмаря.

След голямата шумотевица и фойерверките от евроседянката дойде диалектически ред на изтрезвяването.

Вече не един и двама експерти се изтърваха и признаха, че всъщност не могат да посочат какво точно толкова положително и заслужаващо аплаузи се свърши през тези дни на скъпоструващата за бедния българин евроседянка. Някои учени мъже и жени даже вече нарекоха “срещата на върха” крачка назад в интегрирането на Западните Балкани.

И ето, че така неочаквано за българските управници европредседателството започна да понамириса на случило се дотук излагателство.

Въпреки пищния, осветен от фойерверки и царственост евросъбор в балканската столица София, въпреки демонстрираната любов и почти интимна близост на евроначалниците с нашите управници, с разходки по мостчета на влюбените и с хванати като на влюбени ръце, то от няколкото бурни софийски дни и нощи, прекарани в голямо лапане и пиене от випнашенци, всъщност нищо съществено по международните дипломатически стандарти не се роди. Затова и в интервютата евровелможите отговаряха така обтекаемо и усукано по килифарски…

Западните балкани си останаха все така разединени.

А пуснатата за освежаване новина-мълния за постигната договореност за новото име на съседна нам страна с потомствени българи, се оказа стратегически фишек за евроседянката.

И се пита днес българинът - не бе ли всичко това една състояла се поредна правителстена авантюра на сегашните управници на България, с големи иръпшънски претенции без покритие.

Да, те изпълниха чинно като ординарци поръчаното им от Брюксел задание да съберат на ядене и пиене в столицата София елитите на Западните Балкани. Дума няма, събраха ги. Та така събрани на софра, притворните комисари да ги зарибят и тях с моркова на обещания за тях и родовете им, та да забравят и за национален суверинитет, и за патриотизъм, и кротнали се да подкарат народите си като овце в новите, пълни с какви ли не тояги впоследстие, съюзи като НАТО и ЕС?

Нещо не ви ли напомня това на съдбата на… България? За ролята на отгледаните в соцлагера пребоядисали се елити, способни на всичко. Даже и на предателства. Както се случи в СССР, в горбачовска и елцинова Русия? В Грузия? В Украйна? И дали няма след време, вкараните в края на краищата от елитите си в ЕС и НАТО народи на Западните Балкани, да се превърнат в …Западнали Балкани, както това се случи след десетилетие в ЕС с българската Северозападна България, по-известна днес и с ново название “Северозападнала”?

Беше и тъжно, и смешно на фона на остатъчна полугладна България да се демонстрираш широко огласено пред народа гостоприемство с четиристепенни менюта за важните гости в София, когато основното меню на българина днес е мизерноедностепенно!

Беше безтактно на фона на трагедиите на хиляди съсипани и пръснати по света български семейства, прогонени от безпътица и мизерия, да се демонстрира от управниците ни всеобща европейска любов и премиерът на страната домакин да върви с упоителен царствен поглед, хванал за ръце като влюбен ученик канцлерка, да се държи фамилиарно и с ранобудна брекзитианка, да потупва по гърба като в обществена баня “приятелите” Доналд, Антонио, Юнкер, Зоран, Хашим, Алексис /липсваше само Реджеб/? Не знае ли господинът, че тези мурафети ги няма в нито един дипломатически протокол? Толкова години е бил телохранител на държавници, би трябвало да се научи…

Но безспорно най-голямото излагателство пред очите на българина в цялата тази сага със състоялата се с много аларма и фойерверки пищна евроседянка, бе нахалството да се отчете организирането и провеждането на цялото това евросборище по поръчка на Брюксел, като едва ли не най-великото събитие в българската история!

Пред което вече бледнееха и Освобождението на България от турско робство, и Покръстването на българите, та дори и основаването на българската държава! /справка - прочети изписаното с френетично “Ура!” от правилните медии и чиновниците от високи служби/.

Впрочем, в България винаги ще се намерят медии и хора от високите служби, които да са винаги на правилното място и с правилното заплащане.