Пламен Панчев

***

На Дулинко Дулев

Градче с хипертрофирал разум -
във рамката на есента.
Без своя невъзкръснал Вазов -
в най-варварската нищета.

Тук две и две са точно четири
/една неизразена дроб/.
Без ямби и без хекзаметри -
със очертания на гроб.

И зад духа обтегнал сили
в заглъхналия камертон -
душата ти ранено цвили.
И няма звук! И няма стон!