СЛОВО ЗА СЛОВОТО…
Словото остава и след нас…
В началото бе словото… Днес „Репортери без граници” го сложиха на 111-о място. По свобода. Но където и да е то - Словото българско - в средата, в края, в началото на каквато и да и да е класация, е свободно за спомена, за паметта ни, за националното ни самочувствие, защото България, помнете думите на руския академик Дмитрий Лихачов, е държава на духа…
И сега сред нас от време на време идват и остават трайно великолепни примери, образци на незабравимите майстори на изящната реч в поезия и проза - на писателите, които и в престъпно и в не толкова престъпно време са оставили и оставят ярки следи. А животът наистина, както пишеше Дамян Дамянов, се измерва не с годините, а с дирята, оставена след нас…
Идват спомените за изящното и неповторимо слово на българските творци - класиците, които и да ги вадят и да ги връщат в разни периоди от образователните програми, си остават винаги на мястото си в съзнанието на народа със своите заглавия…
Нямаше как освен върху първичния хартиен носител, а по-късно чрез електронните интернетни средства и възможности, словото да не оживява и оцелява и с артистичните превъплъщения и гласовете на любими артисти от всички години.
Нямаше как да не заобичаме още повече на времето младия поет Дамян Дамянов, ако не бяха примерно рециталите на Снежина Челебиева… Така стана и с Пейо Яворов и Йорданка Кузманова, с Пеньо Пенев и Любомир Абаджиев, с Елин Пелин и Леонтина Ардити, с поезията чрез гласовете на Асен Кисимов, Иван Налбантов, така стана и с Йордан Радичков и Григор Вачков, а после и с Рангел Вълчанов…
Така стана и с Мариус Куркински и Николай Хайтов. А помните ли поемата „Едно момче разговаря с баща си” на Недялко Йорданов и гласа на Петър Петров? Който го е чул,няма как да го забрави…
Само ще припомня още няколко примери и рецитаторските талантливи изпълнения на Ирина Тасева и Апостол Карамитев, на Катя Зехирева, на Славка Славова, Спас Джонев, Йордан Матев, Таня Масалитинова, Мила Павлова, на десетки още незабравими гласове - на Вели Чаушев, Джуни Александрова, Димитър Вачев, Иван Балсамаджиев, Тодор Колев, Рая Нанкова, Любомир Бъчваров, Вихра Петранова, Богдана Вульпе, Димитър Герасимов, Камен Донев, Венци Мартинов, Димитър Туджаров-Шкумбата, Станка Занова и тук могат да се прибяват поне още трийсетина и повече имена…
Тези гласове даваха нов живот, нова енергия в силата на въдействието от българското художествено слово. Тези гласове слагаха в съкровищницата на българската култура още по-трайно произведенията на Елин Пелин, на Яворов, на Христо Ботев и Иван Вазов, на Никола Вапцаров и Христо Смирненски, на Пеньо Пенев, на Йордан Радичков и Николай Хайтов, на Елисавета Багряна и Дора Габе, на Евтим Евтимов и Петя Йорданова, на Дамян Дамянов, на Валери Петров, на Веселин Ханчев,на Владимир Башев, на Матей Шопкин и Георги Джагаров, на Димитър Методиев, Владимир Голев, Станка Пенчева, на цяла плеяда гениални творци…
И тук отделям малко място за приноса на едно от тези актьорски изпълнения - на рецитаторката Станка Занова. По-възрастните я помнят като деца още от приказната стая в миналия век в Двореца на пионерите, където е била първата им среща и любов с българското художествено слово. След това поезията на десетки български поети е звучала от нейните паметни рецитали в камерни и големи зали в столицата и в страната.
В последните няколко години Станка Занова се посвети изцяло на ново поприще. Към рецитаторските си способности прибави и авторското си присъствие в българската литература.
С книгите си, посветени посмъртно на чудесния художник и човек, съпруга й Методи Занов, авторката записа нови страници в творческата си биография, появиха се на бял свят чрез издателска къща „Плеяда” книгите „Моята корона”, „Тадж Махал - в двореца първата”, „От Пела до Вавилон - пътят на Александър Велики, Божествения син на Филип Македонски” и най-новата четвърта поредна „Орфей - вълшебна приказка, старинен мит, легенда древна - неоспорима истина”.
Според редактора на творбата Матей Шопкин книгата на Станка Занова е истински „вдъхновен възпев на Орфей и словесен венец пред олтара на България”, тя е и поклон пред изобретилия музиката и стихосложението, сина на тракийския цар Еагър и музата Калиопа, извел от подземното царство умрялата си съпруга Евридика.
Художник на корицата е Димитър Стоянов-Димо.
Новото заглавие на Станка Занова тръгна към сърцата на привържениците на изящното слово от залата на Софийската градска библиотека и пътува към онези, които ценят и обичат поетичното слово и неоспоримата истина за легендарния певец, изпитват национална гордост от факта, че Орфей е живял, творил, обичал на тази удивителна земя, наричана сега България…
В началото е било словото… Но то остава и след нас. Да го прочетем и го опазим.
