Денчо Владимиров

Картинки от Европейската столица на културата - Пловдив, 2019

Новината: Пловдивската библиотека тръгна по Европа…

„От 28 април до 28 май 2018 г. Народна библиотека “Иван Вазов” - Пловдив представя в Хелзинки, Финландия, своята изложба “Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи: образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека”. След Хелзинки изложбата ще гостува в Талин, Естония. “

И тъй нататък. Столици из континента, колкото щеш! Човекът е човек, когато е на път! „Нека обикалят света и библиотечни началници,” коментираха посетители-читатели.

Всички столици да обиколят. Щом има пари за такава дейност, давайте напред! Че то  що българи шарят открай време по света на държавна и общинска сметка!

Богата е държавата ни България, пари ръси и за мощна реклама, и за хиляди круизи на началници през последните години, що неочаквани побратимявания с градове от другия край на света ставаха, само с пингвините в Антарктида още не сме се побратимили!

Не останаха български кметове и общинарски и други началници от големите градове, които да не са шарили по света за какво ли не и да не са се завръщали претоварени с чуждоземски подаръци за родата и началници, с цели кашони саке и мохито… За това пари не се жалят - ни от държава, ни от община. Още през социализма поет сатирик бе написал епиграма: “Делегациите изтощиха нацииите”.

Икономисва се в България днес обаче от други пера на бюджета. Ето, за това искам да  дръпна малко завесата.

Пловдивската регионална библиотека, която е от години под общинско подчинение, все  няма пари да си извършва своевременно неотложни ремонти, да обогатява книжните си фондове, периодиката, да възкреси някогашната, останала от времето на социализма   климатична инсталация  на сградата и прочие…

С насрещно отаряне на врати и прозорци през лятото библиотекарките основно  поддържат хладина, за да не четат потребителите плувнали в пот.

Едва неотдавна бяха  подменени някои болнави стари компютри, що флашки и домашни лаптопи на потребители се заразиха с вируси, що нерви се изпотрошиха покрай тези грохнали  машинки.

Едва неотдавна бяха подменени и настилки на подове, читатели с години се спъваха в стари прашни мокети. А от библиотечен прах според лекари човек може да хване даже и болести.

Библиотеката все още още няма пари да купи даже едни щори за обществения си информационен център, за да предпази клети читатели и компютри от палещото тракийско слънце.

Няма си пари да закупи и закачалки за дрехите на библиотекарки, да снабди читалните  с вентилатори, за да не си носят такива библиотекарките от домовете.

А впрочем Регионалната  библиотека в Пловдив си има открай време и пикантната слава, че е май единственият обществен културен институт в света, чиито тоалетни се ползват …срещу  заплащане от читателите. Очевидно така мощно се подкрепя бюджета й с постъпления от този паричен поток.

Почти емблематична картина е тук да се видят отвън, пред очите на целия град, пред фасадата на сградата с надпис “Народна библиотека “Иван Вазов” да пушат, даже и групово, колективно, библиотекарки и  библиотекари.

Толкова ли няма начин да им се спретне някое закътано място на открито из библиотечното пространство, та да се  избегне  тази “представителна картина” в центъра на бъдещата еропейска столица на културата? - се питат минувачи.

Дали и по Запада е така? Американски библиотекарки и библиотекари, да кажем, да си пушат и пият кафетата наизлезли колективно пред библиотеките?

Че то и в Пловдив другаде не може да се види такава колективна картина - да сте видяли наизлезли пред банките служителки и служители с цигари в уста и кафета в ръце  или общинари и общинари с цигари и кафета пред Светая светих за пловдивчани Общината?

Няма засега зарегистрирани такива  картини. И то не е заради това, че по банките и общината са се отказали служителите им да пушат…

В Пловдивската библиотека работят около 120 души  колектив. В големия си процент - жени. Цяло предприятие! Затова е отдавна е било време тук да се сътвори стол за хранене, за да не обикалят в периметър от три километра служителките за банички по обяд и да си залъгват стомаха с кафета.

А поглеж библиотекарките са поискали да си имат и стая за жената като едно време, през мрачния социализъм? Ужас! Ще замирише на реставрация…. Преди години имаше  пред библиотеката протести от колектива. За вдигане на заплати и прочие. Даже имаше  от група служителки искания за вдигане заплатата и на директорката…

Открай време Пловдивската библиотека “Иван Вазов” си е затворено общество - тук и Иван Вазов да се казваш, не може да се вредиш на работа, ако разчиташ само на трудовите борси в Пловдив - управлението на библиотеката не обявява свободните места в трудовите борси, въпреки че по закон трябва да прави това.

Молбите се приемат и трупат при секретарката на директорката, която е и “Личен състав”, и само по усмотрение на  ръководството по необявени пред обществеността критерии се решава кой да прекрачи тукашния праг. И ако някъде и огняр на детска градина не може да станеш без конкурс, тук се минава и без обявяване на  конкурси.

Впрочем това е изглежда някаква библиотечна традиция в този град, защото в Пловдив  не се обявяват конкурси за работни места и за библиотекарките в читалищата и е разпространена картина да се видят там работещи библиотекарки в силно напреднала пенсионна възраст, докато “отвън” чакат за работа стотици безработни  възпитаници на  университета.

А в последните години, библиотеката е вече станала още по-непристъпна крепост за  хилядите завършващи Пловдивския университет литературни кадри /голяма част от библиотекарките, работили и работещи тук, са именно такива/.

По незнайно как гласуван отпреди няколко години закон кандидатът за работа в библиотека трябва освен магистратурите си от университет, да има вече завършено и висше образование по библиотекознание!

Което се получава обаче само в Софийския университет и което означава, че трябва магистърът по литература да намери немалка кесия жълтици, за да следва отново в столицата, да пътува до нея, да нощува, да посещава лекции и изпити, въобще - да изкара втора студентска младост.

А това, както се досещате, е много добре дошло за Алма Матер в София, където без усилия се осигурява нов поток от “студенти по принуда!”

На библиотекарките и библиотекарите в “заварено положение”, хора и с по три магистратури, не само в Регионалната библиотека в Пловдив, а и навред из страната, е даван ултиматум - да се снабдят в гратисен период с диплома и за завършено висше по библиотекознание! Иначе ги е очаквало, меко казано, разделяне с колектива.

А да си търсиш работа по нова професия на 40 или 50 години, след като си изкарал по десет-двадесет години като библиотекар, това вече е мисия абсурдна в град като Пловдив, пълен с армия от безработни висшисти от филологически специалности.

Спомням си, че веднъж пред мен, незабравимата и недостижима бивша директорка на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив професор Радка Колева, почетен жител  на този град, бе споделила, че като ръководител за 40 години не е уволнила нито една библиотекарка, не е прекършила нито една човешка и професионална съдба!

Та такава е сега в условията на развиващия се капитализъм и в някога Народната, а днес само Регионална пловдивска библиотека, оставена вече на грижите на местната община.

Министерството на културата се отърва през годините и от главоболията си по библиотеките и щедро ги предостави на общините, от което последваха, както се вижда, абсурди след абсурди…

Но в пловдивската библиотека, ще каже някой, поне не падат тавани като в Народната библиотека “Свети свети Кирил и Методий” в столицата. Та там едва не загина читател… В близост  до мястото, където президентът Плевнелиев чете така изразително “Мечо Пух”…

Пу-пу, нека не предизвикваме съдбата с тези думи.

Ако е писано, при това избирателно стискане на пари от общината за насъщни нужди, и  тук таван може да падне. А за лепените по фасадата преди десетилетия още облицовъчни мраморни плочи да не говорим - може само да се молим на небето плочите да не се поддадат на земното притегляне и да започнат да падат върху главите на пристигащите в този мраморен храм на книгата.

Тук времето поднася и други абсурди. Изглежда, за да се освободи място по лавиците и фондовете за произвежданите вече почти на индустриален принцип нови книги  в страната от нарасналите мистериозно десетки частни издателства, преди време  библиотеката проведе няколко “дарявания” на книги за гражданството, изнасяни и бяха отнесени даже и в чанти стотици книги от фонда на библиотеката.

Дали е било хитроумно проведена така и чистка на “неудобни книги”,не се наемам  да твърдя, но лично аз с изненада открих в прочистените купове книги сборник със стихове на Висоцки, на руски език /съветски автор/ и една “прочистена” книга, заради  която бях направо потресен.

Казва се “Помни тяхното детство”, сборник от очерци за загиналите деца партизани и ятаци в антифашистката съпротива. Май вече твърде “неудобна книга”, нали? Колкото пъти се потърси за заемане за вкъщи, толкова пъти я няма. Откривана е със сигурност само в депозитния фонд, чиито  книги се четат обаче само в читалнята. От две-три години вече “прочистването на книги “тук е прекратено, може би  някои  експерти вече са схванали  абсурдността на тази практика.

И в същото време на вопиющ недостиг на пари за какво ли не в библиотеката, пари от общината все пак се намират  приоритетно и за този общински адрес.

Така, освен за отпочнатата вече пиар акция с пътуващи изложби по европейските  столици, през последните години освен със залата “Отворено общество” и Немската читалня, Регионалната библиотека се сдоби след страшна строителна поболяваща шумотевица и с цяла нова къща - библиотечен център “AMERICAN SPASE”!

Очакванията обаче, че след този американски библиотечен център, ще се появят логически библиотечни центрове и за популяризиране на руска, испанска, френска и прочие култури и науки, не се оправдаха.

Защо? Досетете се сами. Задача без особена  сложност.

Та, и тук става като в играта с пари - “тука има, тука нема”.

Както е и в цялата ни държава.

Въпрос на …приоритети!

За Европредседателство и каква ли не още друга пищна представителност пари държавата ни има, но за Армия, Здравеопазване, Образование, Култура, Пенсии, Социални добавки - нема.

“А като за тях нема - нема да я има и държавата, бе!” - ще каже някой шоп.

“Е, па то нема да ни е за сефте!” - ще го допълни друг.