Денчо Владимиров

За новогодишното тържество в детската градина “Демократично дете” започна подготовка на драматизация на приказката за Златното момиче.

Учителката, която самоинициативно се бе нагърбила с тази задача, още на другия ден бе извикана от директорката на детската градина.

В кабинета й - някакъв мъжага, който гледаше мрачно.

- Костова - посрещна учителката със смутен поглед директорката - Разбрах, че подготвяте някаква пиеска …

- Да, драматизация на приказката за Златното момиче. Децата много живо се включват, госпожо Бояджиева, разпределихме си роличките, някои от децата дори са си ги научили наизуст! Златното момиче ще играе Веселка, такава красавица е - запалено обясни детската учителка.

- Костова - поде директорката - Господин Митов е таткото на Петранка. Казали сте й тя да играе Лошото момиче, онова дето вещицата потапя в черната вода с жабите и гущерите. Детето цяла нощ е плакало, а родителите й не са спали. Виж, смени го там, нека друго дете да играе Лошото момиче. А Петранка да бъде Златното момиче.

- Но…

- Хайде, Костова, да не си усложняваме излишно живота - каза директорката след като се сбогува с мъжагата, който до края даже и не се усмихна. - Господин Митов работи в управлението на финансовата служба в града ни, като опрем до подмяна на столчетата и масички, знаеш, него ще търсим…

Костова се върна смутена при децата.

- Деца - каза тя, като гледаше над главичките им - сега да си сменим пак роличките. Нека Петранка играе Златното момиче, а Веселка - Лошото момиче…
Не излезе нищо и от тази комбинация. Веселка с рев си отиде до креватчето и захлупи личице на него. А на другия ден. една огромна жена изпълни пространството на директорския кабинет:

- На какво дължим тази подигравка? От Златното момиче - на Лошото момиче? Знаем, “на какво! На това, че татко й вече не е началник, след като партията му загуби изборите. Само да не съжалявате после, ей! Още сега отивам да се оплача в министерството на просветата! За жестоко посегателство върху крехката детска психика!

Директорката гони до улицата разярената жена и се върна разтреперана:

- Костова, голяма беля ми навлече с тази народна приказка! Ще трябва да сменим и Веселка, нека не играе Лошото момиче! Знаеш ли, при тези изборни въртележки къде може да се окаже някой ден таткото. Поглеж ни е станал някакво началство в просветата! Тогава?! И аз вън, и вие. Нека и Веселка да играе Златното момиче!..

Костова бе принудена да направи редакция на старата приказка и да въведе в действието две момичета - близначки, сирачета, които бащата завежда в гората да се отърве от тях по нареждане на мащехата им, после вещицата едновременно ги потапя в златната вода и те стават едновременно златни. Накрая и двете се женят едновременно за двама принцове - близнаци и все така едновременно, даже в синхрон, раждат момченца с румени бузи…

Но и с това не свършиха усложненията.

Този път те дойдоха от най-неочаквано място - от майката на Минка, кротка мълчалива женица. Тя се разплака в директорския кабинет, като каза, че не е педагогично да се правят намеци за кривия нос на детето й, нещо, заради което несъмнено са му дали роличката на Вещицата. И кротко заплаши, че ще постави въпроса чак в Страсбург.

Наложи се нова корекция в приказката - двете момичета се потапят в златната вода от Добрата фея с чипо носле. Това ново издевателство върху старата приказка обаче се оказа достатъчно за успокояването на майката на Минка.

Оставаше открит въпроса с Лошото момиче - кой все пак да го играе?

Направените три нови опита да се повери роличката на други момичета, едва не завърши катастрофално за колектива на детската градина.

Едновременно в няколко ръководни институти на града се получиха изложения на засегнатите родители, които настояваха съответните отговорни служители да проверят как във въпросната детска градина се провежда популяризирането на фолклорното ни богатство.

Протестираше се и остро срещу насаждането на нездрав вкус у крехките детски души: “Какви са тези вещици, какви са тези магически златни и черни води, какви са тези суеверия!” - питаха родителите.

Накрая срещу шише ракия огнярят на детската градина бай Иван се нагърби с ролята на черното Лошо момиче. Пък и той така опушваше всеки ден с въглищния прах лицето си със сажди, че и грим даже не му беше нужен. След репетиции с него обаче децата нощем се събуждаха подплашени и подмокрени вкъщи и дълго плачеха, идваха повиканите от “Бърза помощ” лекарки и даваха на малчуганите антибиотик.

Междувременно, в отговор на родителските изложения до министерства и инспекции, в детската градина пристигна комисия от специалисти.

Тяхната задача бе да отстранят недомислията в постановката. Комисията се състоеше от пенсиониран столичен режисьор и най-новата му млада интимна приятелка, хореографка в някакъв културен дом. Те се заловиха за работа и не след дълго дойде и премиерното представление в детската градина.

Ето как протече то:

Първото действие започваше с модерен вариететен американски танц, който малките възпитаници изиграха като кривяха със старание крачетата и личицата си, както им бе показала хореографката.

По решение на режисьора в действието в златната вода, се появяваше и златна рибка, ролята на която бе поверена на една от добре сложените детски учителки, Ани, която бе започнала да измества от сърцето на режисьора хореографката.

А за да влезе в златната вода като рибка, дългокраката млада педагожка трябваше да се съблече по бански, нещо, което предизвика у присъстващите на новогодишното тържество бащи силно оживление…

Всичко в представлението вървеше по режисьорския замисъл…

Но ето че, когато дойде ред за изява на Лошото момиче, се получиха непредвидени усложнения.

Огнярят бай Иван /Лошото момиче/, който бе решил за кураж да си пийне преди представлението от ракийката, излизайки на сцената внезапно влезе в образ от друга приказка, в която той е Добрият юнак, който побеждава Злата ламя.

По тази причина огнярят през цялото време на престоя си на сцената размахваше като меч пред Добрата фея тръба от парното и искаше не на шега да й отсече с нея главата…

Така сред бурен смях постановката достигна до своя край, който след режисьорската намеса бе придобил и силен педагогически финал: под влияние на добрия пример на двете Златни момичета, Лошото момиче ставаше също добро и Добрата фея го правеше и него златно момиче.

Представлението завършваше с масова сцена, на която целият педагогически състав на детската градина, от млади учителки по трика, се подреди в гимнастическа пирамида, наподобяваща новогодишна елха. На този фон, дошлият след дълги пазарлъци по хонорара артист - Дядо Коледа, раздаде подаръците на децата и всички в отлично настроение си тръгнаха.

От градската служба по образованието също бяха доволни.

Друго си е, когато една стара и изтъркана народна приказка, я обработи заслужил столичен режисьор, нали ?