ЗАВЕТЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ВЕСТНИКАР
Който прочете първите „две думи” на родоначалника на българския всекидневен печат (става дума за Харитон Иванов Генадиев, баща на автора - бел. ред.), който спре погледа си на първата статия на „Балканска зора”, ще види там израза на две условия, които са алфата и омегата на добрия, на достойния печат: вестникарски вкус и вестникарска добросъвестност.
„Нашата цел ще бъде да дадем на читателите си, доколкото ни бъде възможно, по-избран и по-разнообразен материал, да ги държим в течението на всичките събития и явления по вън в политическо и научно отношение.”
„Ние тържествено заявяваме, че при уреждането на „Балканска зора” няма да се ръководим от никакви партизански дертове и лични омрази.”
Това е с две думи програмата на първия български всекидневен вестник.
Това остава като програма на нашия печат и сега.
Тия думи на редактора на „Балканска зора”, казани преди 50 години, остават свежи и след 50 години.
Във второто полувековие на българския всекидневен печат техническите усъвършенствания са вече и ще бъдат още повече изтласкани напред.
Що се отнася до обществената отговорност на българския вестникар, тя е определена още преди 50 години и ни е оставена като завет.
„Наместо да си наемем някой нещастен отговорник, който да е готов за 30 лв. на месец да лежи в затвора, ние взимаме на себе си всичката отговорност и пред общественото мнение, и пред закона.”
Да поемаш отговорност значи да се чувствуваш горд.
——————————
в. „Вестник на вестниците”, бр. 124, 2 юни 1940 г.