ПОПЪТЕН ВЯТЪР
ПОПЪТЕН ВЯТЪР
Човек не може Одисей да бъде,
ако не скита дълго и ревниво
сред изкушения за безразсъдни
и изпитания,
до смърт горчиви.
Без жал да го примамват с чудни песни
сирените наяве и насъне,
дори да се отправи сам към тесен,
коварен проток,
който няма дъно…
Това е логиката
на нещата -
и в нея няма атом фатализъм.
Обаче ако жаждата е свята,
тя ще те спре
пред личния ти извор.
Дали ще пиеш с няма благодарност,
дали ще се наплискаш като лумпен -
това е повече въпрос на вяра,
отколкото на нужда сладкодумна.
Съдбата ти не може да избяга,
тъй както ти, естествено, от нея.
Едва когато си готов
с платната,
попътният ти вятър ще завее.
19 НОЕМВРИ 1967 Г.
„Навярно трябва да се вярва
на патил пътник като мен.”
„Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко?”
Владимир Башев
Дали съдбата го предпази
от друго
с този жребий зъл?
Навън за кратко уж излязъл,
а и до днес не си дошъл…
На булеварда с тленно име
един банален автобус
москвича му помлял невинно
и спрял немирния му пулс.
Тъй, самолетен и неземен,
с момчешка дързост излетя
от пистата на своя гений
към непозната висота.
А как кръжеше без корици
из ненаситния простор,
по-годен от крило
за птица
и още утре - за майор!
Той стигна толкова високо
сред алуминий и стъкла,
защото бе разбрал урока:
най-страшното е сам в мъгла.
И завеща ни във наследство
една вселена стихове,
които ще го славят вредом
през идващите векове.
Не питайте какво е патил
и не проливайте сълзи:
той просто бе открил Звездата
и бързаше да я спаси.
23.Х.2017 г.
ЕСЕНЕН КАДИЯ
Не че е сезон за равносметки -
слабо ми влияят разни догми,
но през есента ми става светло
и да крия сенките не мога.
Виждам всяко камъче,
способно
да обърне влак, вагон, каруца,
всяка незначителна подробност,
след която нещо все скрибуца.
Есенната яснота -
кадия,
който, без да сяда, съди право.
Може той след всяка разправия
да отделя зърното от плявата.
Който го послуша, му е криво
и въздиша горко;
ала оня,
който не приеме, не отива
по-далеч от стремето на коня.
Той по цели нощи слуша други
как препускат в гривите на воля,
стисва зъби и решава
утре
да не търси пак теле под вола.
Но това не става със закани,
връзки, ходатайства и рушвети.
Стария кадия нито знаме
го интересува, нито цветовете.
Той си има допотопна мярка,
пред която други не виреят.
Тя е като есенната шарка -
може и потоп да преживее.
Нито е Прокрустовото ложе,
дето да те режат и разтягат,
но на голо ще ти пасне точно
и микрон не ще остане даже.
Няма как от нея да приготвиш
знаме, ризница, заслуга, парно.
Но поне ще бъдеш квит с живота
и ще мериш непростимо вярно.
ОСТРОВ КОРФУ
На турски ятаган прилича той,
когато го погледнеш отвисоко,
и като истински при всеки бой
съсичал враговете си до кокал.
Тук нощем полумесецът блести,
но не по османлийските байряци,
а на небето - в полог от звезди -
изпращайки от Бог щастливи знаци.
Спасявал го светецът Спиридон
от болести, врази и всичко лошо.
(И сторват богомолците поклон
пред църквата с нетленните му мощи.)
Владели са го Рим и Цариград;
венецианци, неаполитанци;
руснаци с турска помощ - луд обрат;
французи и австрийци; англичани…
Но всеки е привнесъл дан и влог.
Палат от Сиси - класика в натура.
От англичаните - водопровод.
А от Италия - архитектура.
Градини, манастири, пещери;
площади, църкви, пътища, летище;
хотели, плажове - и връх дори
над морското и хорското равнище.
Сам Джералд Даръл се спотайва там
и дебне непознати животинки,
които често пъти, срам - не срам,
излизат на туристите… роднини!
Тук просто няма нужда от лъжи.
Ако човек си е роден с късмета,
това и за народите важи…
И късат корфуанците билети!
Изобщо всичко … много е добре.
(Какво, че може по-добре да има?)
Но нийде не видяхме минаре.
Дори за цяр или поне за рима.
На фона на ислямския терор
това говори най-красноречиво.
Защо на ятаган прилича Корфу?
Защото само клинът клин избива.
