Aтанас Капралов

Мъжете от квартала пият бира
и твоя грациозен ход сканират -

от зной запрятат ризите до лакът…
На грил въртиш ги -
тялом,
духом.
Всякак…

По цял ден дъщерите ти ревниво
графичните ти жестове попиват

и от възторг забравят да преглъщат…
Красива си отвън.
Отвътре - също…

Дошла си тук,
за да твориш вълшебства:
такси на зиг-заг с клаксон те приветства,

с просията си уличният просяк
подкупва те -
така е омагьосан!

Дори врабецът -
я троха, я зърно -
от клюна си изпуска, щом те зърне…

Завиждат всички на мъжа,
допуснат
не виртуално да е с теб,
а с устни!

И този мъж, честит и благодарен,
хем аз съм,
хем не смея да повярвам,

хем твой съм,
хем сънувам те за чудо…
Но сън ли е,
че пак до теб се будя

наяве?…
И на ум свещица палвам
за чудото,
че всъщност си реална.