Денчо Владимиров

Приказка от Прехода

Имало по едно време в една страна голяма разбойническо -мениджърска приватизация.
Един завод е бил разграбен до шушка от тамошни демократични управници и родата им. За работниците останали дреболиите.
На младия шлосер ударник Петко се паднал от приватизацията заводския котарак, който живеел в работническия стол и ловял мишки в склада.
- Не тъжи - казал Котаракът на Петко. - Няма да съжаляваш, майна, че съм ти се паднал аз като дял от приватизацията. Почакай ме тук, на тази още неприватизирана заводска пейка, аз скоро ще се върна и ще ти помогна.
И котаракът изчезнал из алеите на някога разкошен заводски парк, където били нареждани портретите на героите в труда.
От прабаба си Котаракът бе чувал историята за един далечен негов прапрапрапрапрадядо от котешкия род, Котарака с чизми, за това как успял да помогне на бедния син на воденичар да стане царски зет и как преди това освободил народа от управлениего на дебел великан човекоядец.
И решил Котаракът да използва творчески опита на далечния си котешки прапрапрапрапрадядо като го адаптира за днешните объркани условия в обърканата страна, където ставали тези събития.
В тази ден в региона ловувал с джипа си тукашният губернатор, заедно с поредните чуждестранни гости от братския Запад, дошли на гезме в тази екзотична за тях дива страна. Но колкото и да се мъчел да отстреля нещо губернаторът, не му е било ден, никакво животно не се появявало, въпреки че водел със себе си цял смесен хор от викачи, първи и втори глас, съответно сопрани, алтове, баритони, баси.
Котаракът съобразително отишъл в магазин от близката търговска верига и наредил там, страшно мяукайки на Царицата на мишките от хранителния сектор да му доставят два одрани заека.
След което се явил с одраните зайци пред ловуващите.
- Шефе - казал той на губернатора - Моят стопанин Петко ти изпраща като подарък тези два заека!
Готвачите на губернатора приготвили по иновативни рецепти зайците на барбекю, всички много ги харесали и съответно бързо излапали.
- Искам непременно да видя този твой стопанин, който ни е изпратил такива вкусни работи! - казала Принцесата, така наричали дъщерята на губернатора, която била дошла също на лова, за да си побъбри на английски със западняците и съответно да завърти перспективна любов с някой бъдещ шеф на Евросъюза, ООН, НАТО или Световната банка .
Котаракът бързо се завърнал при унилия Петко в заводския парк и му казал:
- Късметът ти проработи, майна! Сега от теб се иска само едно - да се съблечеш и да влезеш в реката наблизо! Останалото е моя работа!
Петко влязъл гол-голеничък в реката и там го видели от колите губернаторът, Принцесата и гостите.
- Who is this man in the river? Is he fisherman? - попитали чуждестранните дипломати.
- No, he is not fisherman - отговорил на английски Котаракът, но после се наложило по-нататък Принцесата да му превежда за западняците. - Това не е рибар, това е моят стопанин, - казал Котаракът - целият е ограбен като целия ни народ от приватизацията! И гащите даже му приватизираха! Отнеха му всичко! Само аз му останах като приватизационен дял!
Губернаторът веднага заповядал по телефона да донесат нови дрехи по последна брюкселска мода на момъка в реката, той се облякъл бързо по армейски за три секунди и тогава Принцесата възкликнала:
- Ауу, че той е много готин пич! Я да го сваля…
Дали и на Петко служебен джип и свитата продължила шествието си царствено из региона.
А през това време Котаракът вече бил препуснал с най-голяма котешка скорост напред към едни евроселяни, които косели сено и пасели овце и друг дребен и едър рогат добитък.
- Аз ще ви спася от управлението на злия Човекоядец, ако кажете на губернатора, че тези ливади, ниви и добитък са на моя стопанин Петко! - казал Котаракът на евроселяните.
И когато свитата се появила, евроселяните отговорили така, както им бе наредил Котаракът.
Губернаторът харесал много агротехническото състояние на земеделските площи, похвалил евроселяните и за отглеждания добитък, отговарящ на нормативните изисквания на европейския, африканския, азиатския, австралийския и други братски съюзи. Чуждестранните западни гости се заинтересували дали евроселяните колят хуманно еврококошките и евросвинете си, на което евроселяните отговорили хорово утвърдително с “Ъхъ!”, а завършилите от тях висше образование в университети и колежи с “Йес”.
А през това време Котаракът вече бил отпрашил пак далеч напред по пътя.
Спрял задъхан пред Двореца на Човекоядеца. С подкуп, както бе сторил някога и далечният му прапрапрапрапрадядо, той се сприятелил набързо с охранителите, които му се оплакали от ниските си заплати над генералските си пенсии.
След нов стимулиращ подкуп охранителите пуснали котарака да влезе в двореца на Управника, наричан от народа Човекоядецът с чизми /заради предишната му работа в силовите надземни и подземни органи /.
Котаракът застанал храбро пред Човекоядеца.
- Ей сега ще те изкльопам! Откога не съм ял печен котарак по азиатски с ориз! Ха-ха-ха - викнал Човекоядецът.
- Но, господине, аз съм журналист, дошъл съм да Ви интервюирам… - казал кланяйки се ниско Котаракът и извадил бележник и химикалка.
- Журналист? О, нещастник значи… Е, ще почакам малко с обяда си… - казал великанът, даже се опитал да се усмихне по човекоядски. - Кажи си първия въпрос, бе, нещастнико журналист?
- Демократичната общественост в страната иска да знае дали е вярно това, че като човекоядец от нов евроатлантически тип може да се превръщаш в какво ли не - от член на една партия в друга, в различни животни дори. Даже и в най-малки. Може ли да се превръщаш заради Келепира си например на …мишка? Много от твоите политически противници, гадове, не вярват, че може да се превръщаш заради Келепир чак пък в мишка?
- О, заради келепир мога да се превръщам във ВСИЧКО! И в мишка дори.
И Човекоядецът с чизми за броени секунди се превърнал в малко мишле.
Котаракът обаче това и чакал - мигом го излапал.
- Ура! - викнал той - Сега целият управленски дворец, заедно с инфраструктурата към него, принадлежи на моя стопанин Петко! - пуснал той съобщение в социалните мрежи.
После, както е в приказката, описана от детския писател Шарл Перо, станала голяма сватба на Принцесата и Петко, назначен за Принц.
…Та, ето как и шлосерът Петко, обикновен човек от народа, благодарение на своя умен котарак, забогатял от разбойническо-мениджърската приватизация в страната, в която се е случила и продължава да се случва тази приказна история…
Коя е тази страна?
Е, досетете се сами, де, толкова жокера ви дадох…