Красимир Власев

КВАНТОВА ФИЗИКА

Мисълта ражда вселената
и я населва с галактики и съзвездия,
на интелигентността според коефициента.
Нещата са толкова извън нас,
колкото образа върху белия екран
е извън прожекционната кинолента.
Лудият Хюз твърди, че земята е плоска -
по лудост си приличат с Галилей.
И двамата са жертва на автохипноза,
щом пълнят бездънна каца.
И се питам: Астронавтите, летящи към Марс,
в коя точно гънка на мозъка ми ще кацнат?…

СТАРЦИТЕ

На изток почитат старците
наравно с националните си герои.
Героизъм е да остарееш достойно.
С издължените си от залеза сенки -
прът за овчарски скок,
те са прескочили десетилетията.
Днес седят пред своите къщи,
като обувки, събули нозете си.
Младите се съветват с тях,
но старците са пестеливи на думи,
защото, който знае мълчи,
незнаещият говори.

СРЕЩА С А.П.КЕРН

Я помню чудное мгновение…
А. С. Пушкин

Аз помня мигновението - валеше,
и на дъжда оказахме се в плен
под чужда стряха. Тя красива беше,
навярно както е била и А. П. Керн.

Не знам - наистина, или наужким,
но в онзи миг дъждовен и зелен,
съпреживях копнежите на Пушкин
от първата му среща с А. П. Керн.

ЕЛЕГИЧНО

А някъде синей далечност,
жадувана и нощ и ден.
П. Матев

… Но там няма нищо. Това е мираж -
на очите игра красива.
Където спира градският пейзаж,
тръгват житните масиви.
Зад тях - баири с горчиви треви,
после угар, отново жито…
Ти към синевата вървиш, вървиш,
без път, с нозе убити.
Къде ще стигнеш, къде ще спреш?
Тлее залезната жарава.
Тракия се разстила като копнеж,
Марица като сълза натежава.

УПРАЖНЕНИЕ ПО ОЦЕЛЯВАНЕ

Полята есенни тежат от влага.
В покой е всяка форма на живот.
И само леки електрони бягат
по тежкия далекопровод.
Обран бостан. Настръхнало стърнище.
И път, утъпкан, като мукава.
Стърчи на синора съвсем излишна
пъдарската колибка - буква “А”.
Загинал бих в полетата на Тракия,
под свода свечеряващ се и пуст,
ако не беше стих за топли макове,
който си повтарях наизуст.

РИМСКИ ПЪТ

По този път, по който аз вървя,
преминали са римски легиони.
Навярно днес крайпътната трева
расте върху праха на този спомен.

Горещо е. Чело избърсвам с длан,
под сянката на младите акации.
Настъпва Август, не Октавиан,
а месецът на летните ваканции.

РАП-СОДИЯ ЗА ГАРНИЗОНЕН ОРКЕСТЪР

Сега, поради давността изтекла
спокойно мога вече да призная -
аз бях агент със мисия секретна
в една мотострелкова казарма.
Вербува ме Мирът, още когато
не бях се даже да чета научил
и с другите момчета в махалата
разменяхме задъхани юмруци.

Изпращах шифрограми на Мира
от първия си ден на новобранец.
Строени сутрин викахме “Ура”,
оркестър духов свиреше на плаца.
Полковникът, с подпухнало лице
от алкохол, край строя бавно крачи,
над всяка каска и над всяка цев
росата утринна неутешимо плаче.

О, колко често бил съм на ръба
да бъда уличен, разконспириран -
че по цивилния живот скърбя,
или че пиша стихове и рими.
Веднъж на дивизионните стрелби
съдбата ми почти беше решена -
нито един куршум не се заби
от мен изстрелян в тъпата мишена.

Течеше бавно времето на пост,
особено когато бе неделя.
В една студена декемврийска нощ
редник Петров на поста се застреля.
Причината така не се узна.
Слух тръгна,че било заради дрога
и уж била замесена жена…
И стана дисциплината по-строга.

А колко пъти гарнизонен отпуск
завършваше накрая със арест -
ако по теб патрулът види пропуск,
или по устав не отдаваш чест…
Там ти отнемат връзките, колана,
заменят ги с метла - от тук насетне
до следващата арестантска смяна
ставаш чистач на общите тоалетни.

Под строй на обяд ротата се носи
към гладната войнишка столова,
и пак откриваш в супата си косъм,
макар че си с остригана глава.
Излизаш полусит, но има лавка,
и на стотинки ако си богат
със неизбежната боза и вафла,
ще утолиш войнишкия си глад.

Най-тежки бяха зимните маневри.
Лежиш на вледенената земя
и сякаш по безчувствените нерви
невидими мравуняци пълзят
А огънят, стъкмен от мокри храсти
не грее с весел пламък, а дими
в лицето ти прихлупено от каска,
което трети ден не си го мил.

До смърт се изтерзах. Не се оплаквам.
Дочаках уволнение през март.
Оръжието, всички бойни тактики,
които знаех ги узна Мирът.
Аз две години нервите си късах
и имам основание за гордост -
разформирован беше полка, а по-късно
и целия Варшавски договор.

П. П.

Ще свърши атлантическата зима
и пролетта ще дойде на земята,
защото знам, Мирът агенти има
сега законспирирани във НАТО.