Стефка Тотева

КВАРТАЛНО

Сама на пейката
с три гълъба в краката ми,
не е Париж
и не е кафенето от песента на Жо Дасен.
В сърцето ми е есен,
осиротели дни,
без радост - нощи
и аз на пейката с три гълъба в краката ми.
Трохите са за тях,
за мен е Жо Дасен
и споменът за щастие,
останал в песента му….

БЕЗДОМНАТА КОТКА

Да си бездомен
е проклятие.
Надяваш се да бъдеш приютен
и този път да те харесат.
Когато сменяш покривите
все остава чувство за вина
и търсиш,
търсиш грешките си
трескаво.
От всичко се страхуваш,
просиш милост.
Да си бездомен
е проклятие.
И все така мечтаеш си
една ръка
да стане твоя къща…

***
Не можеш любовта да замениш със друга,
тя просто ти е дадена веднъж.
Катериш се по стръмното нагоре
и любовта е там,
не можеш да я замениш със друга…
Тя просто е животът ти.
Без думи ще го разбере
Мъжът,
когато те обича.

***
Самотата си ляга късно,
в крайчеца на леглото.
Заспива трудно,
дори и с хапче за сън…
Събужда се без настроение.
Тръгва в деня на изречени полуистини
и прикрити лъжи.
Свиква се и с това.
Самотата е силна,
понякога пише стихове
и остава в тях
с подписано от дъжда
име.

***
Искам отново животът ми да бъде слънчево място,
искам дъщеря ми да бъде щастлива,
искам за приятелите чаша кафе и срещи,
искам за бедните вяра и сила.
Несъбудена да остане Самотата в детската приказка,
да се изгуби Лошият в капките дъжд.
Искам Художникът да нарисува окото на птица,
да разтвори крилете си Вятърът
и Ти да ме скриеш
в шепа.

***
Този филм вече съм го гледала,
дори участвах и в епизодите…
Всичко това е било -
измени, предателства,
заминаващи влакове…
Няма време за бездарни сюжети,
изненадай ме,
просто остани с мен.
И ме обичай.

***
Ледът по-топъл е от теб
и Марс е по-наблизо…
Пред твоето мълчание стоя -
по-недостъпно е от Еверест.
А аз съм само две ръце,
едно сърце,
за теб прошепната любов,
която ти дари
на други…

***
Угасва бавно светлината между нас.
И думите не значат нищо.
Столовете са празни,
спектакълът е свършил.
Не е наука любовта,
тя просто е животът ми.
Ти в него вече
не присъстваш.

***
Така и не намерих дом,
където да ме чакат,
да бъде мой
като това парче земя,
в което ще си ида.
Излъгано детето в мен,
дори не може да заплаче.
Самотно е навсякъде,
самотно е в сърцето ми.
Къде е онзи мъж
в онази топла стая,
в която ме обичаше…
Така и не намерих дом,
а толкова са много и красиви
къщите,
в които не ме чака
никой.

***
И тази тъга ще отмине,
друга ще дойде,
вълна след вълна - ще достигат до мен.
Като далечните думи на някой обичан…
Но ти обещаваше
да си различен.
И повярвах -
този път тъгата ще ме отмине.
И ще бъде само светла диря в небето,
докато с тебе за някъде
вървим.
Заедно…

***
Когато си отида
и от тъгата, и от живота,
ти няма да разбереш,
ще мислиш -
забравила е да заключи
и да забърше в банята…
Навярно е за хляб,
къде ли може да отиде…
А аз ще бъда толкова далече,
а аз ще бъда толкова наблизо
и все така ще те обичам,
макар сърцето да е спряло….
И само трите котки
до край ще бъдат с мене
в неистово очакване -
да се събудя….