Иван Д. Христов

Писателят Георги Стоянов вече е на патриаршеска възраст, но продължава да държи ръката си върху пулса на живота, внимателно взрян във всичко ново, което променя съдбините ни.

През своите 60 творчески лета писателят написа тридесетина заглавия - романи и повести, сборници разкази и публицистика, пиеси.

Неговите творби са огледален образ на българския свят от близо едно столетие до ден днешен. Оригиналните си замисли авторът осъществява на колоритен български език, увлекателно рисува съдби и истории, които привличат читателското внимание.

Книги като „Лесно щастие” /1961 г./, „Грехът” „Този странен живот”, „Любов на твоя праг”, „Зъб от акула”, „Милост за блудницата”, „Вятър от крило” и написаните след 1989 година романи „Разпятия”, „Черната роза”, „Тигрово око”, както и последните романи „Небесен огън” и „Усмивката на ятагана” са един заключителен, вълнуващ акорд на неуморното му творчество - 15 романа за едно полустолетие, 4 повести, 4 сборника разкази, 4 документално есеистични заглавия, 4 пиеси, две от които са играни на пловдивски сцени, над 10 радиопиеси излъчени по радио София, Пловдив и Стара Загора - всичко това е ярко свидетелство за творческа работоспособност, художествено майсторство и задълбочено проникване в проблемите на динамичното ни съвремие.

Героите на Стоянов не са схематични, съчинени, а пълнокръвни действени натури, които не се примиряват с наложения им начин на съществуване.

Най-новият роман на писателя „Небесен огън” е колоритна картина на нашето съвремие, видяно през погледа на група несретници, чудновати мечтатели,съхранили в себе си човешки пориви и надежди за по-добри дни.

Романите „Денят на крокодилите”, „Черната роза”, „Тигрово око”, сборниците с разкази „Обречени на самота” и „Между изгрева и залеза”, есеистично-мемоарната „Паметта на сърцето” са калейдоскоп, в който се оглежда нашият български свят, нашата природа, разнообразието от човешки съдби и проблеми.

Преди години силно впечатление направи романът „Денят на крокодилите”, издаден от ИК „Летера” през 2006 г. Без да е роман на ужасите, неговият предмет на изображение са уродливите явления и абсурди, разпада на нравствено-етични ценности.

Читателите няма да забравят летописната „Американската мечта отблизо”. На изострената наблюдателност на писателя не убягват конфликтите между поколенията, колективизацията, подмяната на народностните ценности с привнесени фалшиви, застрашената българска духовност, драмата на осиротелите стари хора в „Обречени на самота”.

Романът „Птиците и залезът”, издаден от „Български писател” през 2006 г. е вълнуваща изповед на човек, преодолял много изпитания и трудности по пътя на своето творческо и човешко израстване. Темата за застрашените от замърсяване и пресъхване извори на българщината е постоянна в книгите на писателя.

Авторът достойно защитава светия дълг да бъдем българи, достойни наследници на всичко добро и красиво, завещано от предците ни.

„Паметта на сърцето”, отличена с наградата на СБП, е вдъхновена равносметка за един достойно извървян житейски и творчески път, за сложната среда, в която израства човек, обрекъл се на словото.

В тая книга са втъкани литературни портрети, социално-философски размисли за настоящето и бъдещето на българина.

Когато характеризираме творческото наследство на писателя, не бива да пренебрегваме художествено-словесната му реализация.

Книгите в цялото им тематично разнообразие се отличават с колоритната си метафорична орнаментика, със сполучливия набор от сравнения и епитети, много от които са заимствани от живата народна словесност. Тук личи, че авторът е чиракувал при велики родни майстори - Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин.

Литературният имот на писателя /така скромно определя той своето творчество/ е щастливо достояние на читателя, вълнуваща панорама на човешки характери.

Стоянов винаги е бил верен на реалистичната традиция в нашата литература, вътрешно свободен, никога не е бил обременяван с идеологеми и литературни канони, не е подражавал на лъжемодерни експериментатори, за да изглежда интересен.

Художественото му дело е изпъстрено с витални човешки съдби, съгрято е от патоса на благородно състрадание към човека и неговата нелека земна участ.

В анотация за книгата му „Усмивки и печал” четем: „Както слънчевият лъч, попаднал в небесна роса, засиява като многоцветна дъга, така и лироепичният талант на признатия и обичан сърцеведец рисува живописна галерия от незабравими образи и съдби на обикновени хора”.

Лайтмотивът на всичко, сътворено от Георги Стоянов е потребността от разгръщане на действеното човешко добро и любов, защита на нравствената красота и поведение. Между изгрева и залезът на един човешки живот трябва да сияе истината за нашето временно земно присъствие и предназначение.

Защото ако житата така неудържимо братят напролет, ние хората трябва ли да се разбратяваме и противопоставяме един на друг?

Четейки книгите на Г. Стоянов ние усещаме неизменното присъствие на неговото трогателно честно послание: да съхраняваме и обичаме родината си, да бъдем верни на българския дух - това нетленно цвете, завещано ни от дедите.

Да вардим и браним българската си автентичност, която днес някои тъмни сили се опитват планомерно да обезличат и потъпчат.