Дора Габе

ЧУЖДИЯТ

Когато минеш всичките земи и дето крак човешки не е стъпил
и стигнеш до земята, за която няма обич,
ще я познаеш по суровите лица на мойте братя роби,
по вечната им воля, в стиснатите шъпи.

Ще я познаеш по зеленото море на нейните разлени ниви,
където сам-самин най-старий дъб в далекото се вглежда,
и в своя шум заслушан, в клоните ръждиви
люлее детска люлка, пълна със надежда…

Ще лъхне морски вятър, целия със тъмни стонове наситен,
и ще зашушнат всички нови класове из всичките полета
и ти ще спреш сред тях, в хилядоръката магия вплетен,
забравил пътя си завинаги, загубил поглед от очите…

ОТНАЧАЛО

Дай ми твойте прости, мъдри хора,
със душа и светла, и открита,
научи ме като тях да сторя
и от мъничко да съм честита.

Научи ме като тях да казвам:
слава Богу, тоз ден беше плоден,
и да лягам с кръста в свойта пазва
като с тежък, верен щит господен.

В дни на горест, в дни на мъка скрита
мойта майка с сълзи да не гледа,
заран до леглото да не пита:
„Що в съня си толкоз стенеш, чедо?”

като клетка нека да разтворя
с две ръце сърцето си изцяло,
като твойте прости, мъдри хора
да поема пътя отначало…

——————————

в. „Литературен глас”, 30.09.1928 г.