Лозан Такев

Едва ли има стенограми от молитвените закуски, организирани от Белия дом и Конгреса на САЩ. Първата станала преди 66 години, а дори казват, че инициативата идва от 1935 г. от Сиатъл…

На последните закуски след първата при Дуайт Айзенхауер през 1952-53 г., сега участват и много наши сънародници. Знаем за Жельо Митев Желев от Веселиново, за Филип Димитров, Антон Станков, за Ремзи Осман, за Димитър Коруджиев, за отец Николай Георгиев през 1991 г., за няколкото закуски на Елена Поптодорова…

Един от тях тази година - Цветан Цветанов - дори вече за пети път беше на молитвена закуска заедно с останалите заместник-председатели на политическа партия „Герб” Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, кмета на Пловдив Иван Тотев… На тези церемонии се събирали по три-четири хиляди души, различни по вяра, политическа ориентация, етнос.

Нищо чудно и затова да го освиркаха на концерта на Силви Вартан, за неговите евроатлантически пристрастия, които всички се съмняваме, че добре разбира и може да обясни… Защото сляпото подражание и във физкултурата, и в политиката винаги имат еднакъв резултат и край… И рано или късно има дузпи в спорта, а и във властта, когато си в нея на принципа на спортните споразумения…

Слушах преди време как една наша сънародничка обясняваше възторжено своите преживявания по време на една поредна молитвена закуска… Молитвата събирала хората, а по време на закуската не се говори за политика, обединява ги вярата, семейството, и различната религия не е причина за разединението, десетте божи заповеди са основни и при Буш, и при Клинтън, и при Обама, и при Тръмп…

Нещо повече. Тръмп бил категоричен: „Светът е в беда. Но ние ще го вкараме в правия път! Аз поправям нещата… Това правя най-добре…”

Приказни моменти споделят закусилите молитвено в невероятно красива обстановка и… лицемерие…

Защото по време на тези молитвени закуски никога не е ставало дума за това, че САЩ от почти 240 години съществуване над двеста години са все във война с някого. Там молитвата не прави поклон, нито панахида към над петте милиона избити във войната с Виетнам, не става дума нито за напалма, нито за опустошенията, не става и дума за химическото оръжие в Ирак, за войните в Сирия, Афганистан, Либия, Ливан, Суадитска Арабия, за бомбардировките в Югославия и Белград…

Молитвите по време на традиционните закуски в Белия дом не пречат САЩ да са инициатор на непрекъснати въоръжени конфликти и чудовищни последствия от това… А на закуските има винаги представители на президентската администрация, на правителството на САЩ, на въоръжените сили, дипломацията…

И са правилни откровенията на Антон Гинев, също участник в една поредна молитвена закуска, че там се казват съкровени неща и не е редно да се съобщава за тях…

Защото основните се премълчават, естествено, а после тук някой само може да ни внушава, че нашата посока е вярна, защото е в тон с евроатлантическите ценности и обвързаности и дадени обещания по време на разговори и наздравици в страната на приказните сюжети и молитвени закуски…