Робинсън Джефърс

превод: Георги Ангелов

РАЗСЪРДИ СЕ НА СЛЪНЦЕТО

В това, че публикуват лъжи –
няма нищо ново. В това, че Америка е потънала в корупция
никой не се съмнява.

Разсърди се на Слънцето, ако те дразни.
Но по-добре погледай как се върти колелото, а с него – и хората,
военните, републиките, Европа, Азия.

Погледай как те размахват ръце.
Погледай как ги отпускат. Мафията служи на лъжата,
страстният внася в нея своята лепта; но безсъзнателността
ловува сама.

Не си Катул, за да пишеш пасквили за Цезар.
Не си Данте, за да ненавиждаш враговете.

Нека момчетата търсят удоволствие, мъжете
да се сражават за власт, а жените – за популярност.
Нека робите служат на лидер, глупаците – на съблазни.
Ти си друг.

АВЕ, ЦЕЗАР

Без горчилка: онова извършиха предците ни.
Пълни с невежество, но и с надежда,
не можеха да живеят без свобода, без богатство – също.
Ще се научат да живеят децата им с надежда за Цезар
или по-скоро – тъй като не сме римски орли,
а смес от колонисти с меки сърца –
с надежда за любезния тиранин от Сицилия,
такъв, който ще поддържа беднотата
и бастиона от крах до римското пристигане.
Ние се управляваме лесно, стаден народ сме,
сантиментален, изтънчен в механиката
и обичаме разкошните си вещи.

ТЕ СА ЛУДИ

Казват, че Гьоте бил велик поет,
Пиндар – може би.
Шекспир, Софокъл –
без съмнение. Но те са малцина от щастливците,
успели да се реализират.

Мисля за Кристофър Марлоу, прободен в окото от някакъв келнер в таверна,
младостта и мозъкът му се излели на мръсния под. Мисля за младия Кийтс, задъхващ се
от туберколоза в Рим. Мисля за бедния Едгар По
и Робърт Бърнс. Мисля за Лукреций, незавършил стиха и
завършил със себе си. За Архилох, за злия му саркастичен смях.
За Вергилий, помолил приятелите да изгорят стиховете му.

Независимо от това, млади хора
продължават да идват при мен с ръкописи и книги;
те искат да бъдат поети, те искат да са знаменити, те искат да са такива като Кийтс.
Те са луди, си мисля.

ЕПИЧНИ ЗВЕЗДИ

Пилеят се звездите героични,
от съкровена плът отливат куршуми за изгубения бой.
Да изгорят е съдено, те са похабени светила;
и Майка Нощ ще заплаче триумфално
и ще отнесе героите си вкъщи.
Тук има сюжет за епическа поема –
великолепно нападение в сърцето на тъмнината,
загубена битка.
Не знаем достатъчно, и няма да узнаем никога.
О, щастливи Омир,
на вяра приемащ боговете и звездите.

МУЗИКАТА НА ПРИРОДАТА

Вечен рев на океана, птиче чуруликане на рекички.
Зимата сменя златото им със сребро,
цапа водите им и зеленината бърза да се оцвети бакърена,
за да очертае бреговете.
Толкова различни гласове пеят на един език.
Уверен съм, ще бъдем по-силни,
ако се вслушаме без смесица от желания и страхове
в бурята на болните народи
и в гнева на градовете изтощени –
същият напев до нас ще стигне – ясно, като детски глас.
Или като дишане на деви, които танцуват сами
на брега на океана и за възлюбените си мечтаят тайно.