Георги Н. Николов

С неподправен интерес разгърнах страниците на сп. „Знаци”, кн. I за тази година. И няма да крия, че от нея ме лъхна живият живот: запечатан в историята, пулсиращ днес и даващ заявка за съществуването си в бъдеще време.

Несъмнен фундамент на изданието е уводът на Елка Няголова „Празнично и непразнично за България” - вик на болка от услужливото мъртвило на настоящето, вплело в мрачен възел апатията пред социалните язви, емиграцията, политическата послушковщина, нихилизма, огорчението на честните люде.

По редовете на встъплението си Елка - съвременен апостол за славянско единство и опазване на моралните ценности, споделя:

„ И ЗАЩОТО… Достойнството ни на българи ни повелява да не забравяме КАК се стигна до възмечтаната свобода! Както и да тълкуват с късна дата днес някои историци, преминали през бакалските семинари на новата политическа реалност… И това е въпрос на избор. Защото извоюваната свобода далеч не означава, че сме станали автоматично свободни… Не, свободата, както е известно, е състояние на духа. В дадения случай тя се изразява в духовната сила да можеш да кажеш: „Поклон! Благодаря!” Тя е в това да осмислим и собствените национални жертви и участието ни в постигането й.”

За какво става дума? Разбира се, за свободата и независимостта на България, навършила вече 140 години. Без помощта на Русия те нямаше да станат реалност. Именно на Русия, която услужливи политици всячески се стремят да загърбят и омаловажат.

Но пред иконата на която „простият” български народ сторва дълбок поклон и поднася росни цветя. На нея и на съвместната ни борба за нова България акцентува това издание, адресирано до умовете и сърцата на съвременниците от различни възрасти.

Замисълът му се допълва от вълнуващия разказ на Мильо Велчев „Клетва”. От „Цената на свободата” - Ели Видева. От великолепното есе на Лалка Павлова „Плевен - първата крачка към свободата” с припомнянето, че само край този град братята-руси губят 38 хил. ранени и убити солдати и румънците - 3 хиляди. И с прочувствените слова на Йонка Христова в поетичната „Антология България”:

Знам, че помниш, Българийо.
( Колкото и някои да се опитват да го забравят.)
Имаше Стара Загора и Тунджа, почерняла от кръвта на децата ти.
Имаше Шипка и Плевен.
И хиляди мъртви сред снега на Балкана
по пътя към София.
Не забравяй, Българийо!
Поклони се!
Пред кръвта и пред костите на руси и българи!
Не забравяй!

Сред текстовете за по-ново време читателят се спира на „ Алексей Фатянов - камертонът на руската песен” от Людмила Снитенко. Тук е и Радослав Игнатов - „Веднъж, когато този свят бе стар” - фрагмент от едноименната му книга, Силвана Младенова - „Варлаам” и вълнуващите стихове на Димитър Никифоров, Анна Лазарова, Соня Георгиева, Екатерина Пенчева, Лина Борджиева, Стойка Мариновска.

Интересни и задълбочени са текстове на критическият наблюдател на сп. „Знаци” Росица Кунева за книгата „Далече от Едем” на Ангелина Бакалова (Изд. Славянска академия, 2017 г.) и за книгата на Георги Николов, „Пръст в раната”. (Изд. „Славянска академия”, 2018).

Размислите на Елка Няголова за лириката на Георги Ангелов - един от най-интересните ни и граждански ангажирани творци днес, във връзка с номинацията му за наградата „Пеньо Пенев” открехват завесата към една по-млада пишеща генерация, откровено загрижена за съдбата на отечеството и за интелектуалната орис на творческото дарование:

Поетът е пастир на пеперудите,
които тръгват винаги към пламъка
с надеждата да се повтори чудото,
наречено отместване на камъка,
и сред души от злобата помътени,
сред тонове нескривана омраза,
поне един - във вихъра безпътен,
да разпознае себе си във Лазар.

Разделът „Преводаческа тетрадка” предлага стихове на Булат Окуджава, Гурген Баренц, Сусана Ованесеян, Татяна Житкова, Михаил Синелников, Пьотр Антропов. Като втори тематичен център на броя в рубриката „Отново на светло” е възкресен безсмъртният поет от Чирпан с посланията на Катя Зографова „Яворов - трагичната легенда на България”, Росица Кунева - „Измеренията на безсмъртието”, Елка Няголова - „Литературното поклонение пред Яворов”.

Да, съвременна България сякаш често забравя своите емблематични имена. Отбелязваме годишнините на рождението и смъртта им, организираме тържествени четения и… така до следващия юбилей. Авторките са решили да попълнят, доколкото е възможно, тази празнина и несъмнено са се справили успешно…

Още много може да се говори този първи брой на сп. „Знаци” за 2018 г., но той трябва да бъде прочетен, вместо преразказван. Безспорно е композиран с много любов и е наситен с мъдростта на четивата. Негово мото е любовта към свободата и признателността към Русия.

По редовете е запечатано нашето българско и руско-славянско единство, което с времето не ще отслабне. Пак по редовете са втъкани и дълбоки философски послания за човечност, хармонично общение между хората, взаимно разбиране и подкрепа. Все скрижали, завещани на човечеството още от библейски времена и оцелели в енигматичния ход на времето.

Като фон за голяма част от поместените творби се възправя смисълът на нашето съществуване в теглила и в борбата за национален суверенитет, цената на мира, на пролятата кръв и на отново напъпилия живот.

Разбира се: и на безкористната дружба между народи, калена в огъня на политически трусове и крехък покой и мястото на обикновената личност във всичко това, под родния ни небосклон. Не искам да отмина богатата илюстрация от творби на Василий Верещагин, напомнящи и днес как в барутните тегоби на руско-турската освободителна война се е раждала бъдещата нова България…

Да, и този брой на „Знаци” е подарък за българския читател - ярък, откровен, пълнокръвен. Ако мога да съжалявам за нещо то е, че в морето от книжнина у нас почти няма подобни издания. Но е радващо, че надмогвайки всякакви трудности, „Знаци” продължават да излизат. Значи, жива е връзката между читател и издател, продължава да тупти сърцето на стойностната съвременна литература и да дава пример каква трябва да е тя в патриотичен, човешки и емоционален аспект. И с радост пожелавам на тази книжка първа за 2018 г. „попътен вятър!” към нашите умове и сърца, какъвто тя напълно заслужава…