Лалка Павлова

Първият брой на списание „Знаци” за 2018 г. е обвързан изцяло със 140-годишнината от Освобождението на България, преминавайки през триадата робство - свобода - памет. Знакови са въвеждащите „Празнични и непразнични думи за България” от Елка Няголова, в които се оглежда днешното ни отношение към свободата, когато се чувстваме несвободни открито да кажем „Благодарим ти, Русийо, за извоюваната свобода!”.

Защото пътят към нея преминава през Ганковото кафене, през вярата, че „един Дядо Иван ще разтърси снага и ще дойде…”, през многото българи, намерили смъртта си в стремежа си към нея, но е било и необходимо хиляди руски войни да загинат, за да подкрепят усилията на Черешовото топче и да стане Свободата реалност.

Творбите на изключителния майстор на четката Василий Верешчагин и неговото признание „Хванеш се да рисуваш, разридаеш се, спираш… От сълзи нищо не се вижда…”, както и наименованията на картините му, чиито репродукции са поместени в списанието, го доказват: „Войник на снега”, „Загинал войник”, „Руските позиции на Шипченския проход”, „Победените. Панихида за загиналите войни”.

Всички следващи художествени творби в изданието потвърждават тезите на двете въведения. Читателят неволно потръпва при заповедта на Аврам Марангозов, собственик на „Хотел - механа Шипка”: „Внимание, дами и господа! Моля всички да станат на крака! Шапки долу! Пред вас стои героят от Шипка, опълченецът Никола Радионов!” (разказът „Клетва” от Мильо Велчев).

От документалното есе на Лалка Павлова читателят ще разбере, че за да се случи свободата ни, е трябвало 38 хиляди руски и 3 хиляди румънски войни да оставят костите си край Плевен, а от есето на Ели Видева ще узнае цената на свободата за Хасково и причините за обявяването на 19 февруари за ден на памет и преклонение.

От стихотворенията на Йонка Христова, Димитър Никифоров, Анна Лазарова, Соня Георгиева, Екатерина Пенчева, Лина Борджиева, Стойка Мариновска и Пьотр Антропов ще разбере защо в Батак „мъртвите не спят”, ще се убеди, че наистина е имало Шипка и Плевен и хиляди мъртви по пътя към София, а днес май „плявата” ни е много, а „кът ни е зърното”, че „страхът не е причина” за оставането ни на земята, че не бива да „отсъстваме” от живота и само „кривата ни сянка” да крачи в днешния ни ден.

В новия брой на „Знаци” читателят ще прочете в превод стихове на Булат Окуджава, от текста на Людмила Снитенко ще научи защо поетът Алексей Фатянов е наречен „камертонът на руската песен”, ще може да усети как звучи стихотворението на Гурген Баренц от Ереван на три езика - руски, български и словашки, ще научи кои са Сусана Ованесеян и Ованес Туманян, ще проследи пътя на антологичната книга за Пейо Яворов до българските читатели.

От този брой на „Знаци” ще научите защо Управителният съвет на Славянска академия номинира поета Георги Ангелов за наградата „Пеньо Пенев”, а от рецензиите на Роси Кунева и Ирена Панкева - кои книги и от кои автори през 2018 г. са реализирани от издателство „Славянска академия”.

Ще се срещнете с поетите Татяна Житкова и Михаил Синелников, за да научите, че „в цепнатини водата във вода мълчи / и през надгробните пролуки блика синя”…

Ще се почувствате повече българи, но ще придобиете и самочувствието, че сме част от духовността на голямото славянско семейство.

Благодаря на редакционната колегия на списание „Знаци” за онази емоционална и духовна храна, с която насити и моята душа!