Петър Андасаров

КАТО СВЕТЕЦ ОТ ИКОНА

На Владимир Димитров - Майстора

И - понесъл на рамо лятото цветно;
и есента - с лице на мадона -
на деня пред платното отвесно
заставал като светец от икона.
Той пред фалшивата преходна слава
на градски уют и неонови улици
е предпочитал простата радост -
слънцето да рисува…

ЖАЛБА ПО БРАТ МИ КРЪСТЬО

Няма я мама, няма я
жално да те оплаче
вместо тъмните гарвани,
дето на гроба ти грачат.
Сякаш химн погребален
за тебе сричат ли, сричат.
А аз чувам гласа мамин
в плач да се дави, да хлипа:
Ти, люлчина песен в сърцето ми,
мехлем за всякоя рана,
защо хвана път към небето
без време - толкова рано?
Ти имаше път още да ходиш
и път подир себе си да оставиш.
Като пчела в небесна магия да бродиш
и меден живот да даряваш.
Слънчице мое непрежалимо
кой те дявол, чедо измами -
от белия свят в задгробния да минеш,
ангелче мило на мама?!

МУЗИКА В БЯЛО

На Васил Петров

Навън светлее дълъг сняг -
Смехът на зимата това е.
Светът като в еленов впряг
пътува бавно към безкрая.
И сякаш не снегът вали,
а бяла музика извира.
И цялата природа я боли
от красота ефирна.
И няма край, и няма брод
симфонията снежна.
И стига ти за цял живот
безкрайната й нежност…

***
Вятър вейне, лист отбрули;
облак лятото връхлита.
И по жълтите му скули
капчици от дъжд се стичат.

С цветен плач върви нататък
времето осиротяло.
И в прегръдка със земята
е небето спряло…

Шепнат капките дъждовни
с глас на мокра есен.
Гаснат думите любовни
като в тъжна песен…

И В ОНЯ МИГ ОЧАКВАН

Не съм ви казвал, никой и не знае
как в мигове на тъмната самотност
засявам мисли в лист безкраен
като сеяч в земята плодоносна.

Забравил за света, от вас забравен -
в каторжен труд с каторжени стени -
животът ми сега край вас минава,
нечакана раздяла ни дели.

Къде ли скита този романтик, къде ли
се питате за мене, може би.
А аз през делници и през недели
засетите си мисли пазя от беди.

До оня миг… И в оня миг очакван -
когато думите от тях поникнат
и люшнат стръковете златни -
при тях, при тях ще ви повикам.

ЖИВЕЙ СЕГА

От днес си имам нови панталони,
но друг живот не ще си имам.
Сегашният ще бъде утре спомен
и всичко ще е само минало.
Затуй живей сега, в мига живей -
Надлъж и шир пространството прегръщай.
Дордето слънцето над тебе грей
върви напред, назад не се обръщай.
Че днес е хоризонтът праг мечтан
за път щастлив нататък.
Но може ненадейно подир гръм незван
светкавично да ослепее в мрака.
И както след спектакъл дълго-бляскав -
пред сцената с пиесата „Живот”
завесата ще падне. И ще ръкопляска
единствен краят й жесток…

ЗЛАТО

На дъщеричката ми Петя

И някой ден не ще те питам
какво си ти за мен.
Отлита времето, отлита,
расте от ден на ден.
Растат годините, растат,
животът ти порасна.
И не е същият светът,
а ти си по-прекрасна
дори от най-красивите ти дни
на детството щастливо,
когато златни бъднини
за теб мечтаех си красиво.
И няма да те питам вече
какво си ти за мен
когато си далеч, далече,
и аз от теб отдалечен.
Защото знам, че и до края
ще бъдеш златното момиче,
което-безпределно зная
до болка ще обичам.
И както грее дълго лято,
макар от времето да потъмнява -
у мен ще светиш като злато,
а то все злато си остава!

ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ

Бели хора накъде ли
в утрото вървят;
бели пътища къде ли
ще ги отведат?
С бели мисли, с мисли бели
всеки в своя божи път,
без да знае никой где ли
пътищата ни ще спрат.
Знаем само, че в безкрая,
в тайните предели
ще отидем в миг незнаен
бели побелели…

С МИСЪЛ ОТ ЯСНА ПО-ЯСНА

На Бранко Цветкоски

С уморени ръце и с отмалели до отчаяние пръсти
на времето дните и нощите бавно разлиствам.
И така на живота си книгата всъщност
с думи сладко-горчиви безшумно дописвам.

Всяко разсъмване поглед на моите очи е
и милувката на слънцето с планините - също.
Всеки миг неразгадани тайни за утре крие
и е самотен светът като изоставена къща.

И понеже знам, че и пред мен бялото видело ще угасне,
а от немислим - краят на дните ми става все по-възможен -
аз живея спокоен и с мисъл от ясна по-ясна,
че на живота ми точка последна Съдбата ще сложи!