Цоньо Калчев

Тук-там се навдигаше главата на ранен и
безнадеждно потънал в калта кон в предсмъртна агония,
треперещ с цялото си тяло, като се мъчи да повдигне
ту тоя, ту оня крак и с умни, пълни със скръб очи
напразно молеше минуващите покрай него хора за помощ.
Мамонтов
(руски кореспондент)

За нашия добитък беден,
за него, братко, ми е жал;
и той кат нази на войната
положи своя скромен дял.

Вървя по пътя натъжено,
волове гледам и коне,
как мъкнат клети без роптане
храна, топове, джепане.

Ей тук пред мене вол самичък,
остал от дружния керван,
умрял горкия там на пътя,
далеч от своя мил стопан.

А там в полето кон почива,
последни часове брои,
и няма кой да го погледне,
с водица да го напои…

Какво ли бихме ний сторили
при таз ужасната война
без нашия добитък беден,
без помощ, братя, без храна?

Какво ли бихме ний сторили
(задавам ази тоз въпрос)
без нашия добитък беден,
без помощ, братя, без обоз?…

За нашия добитък беден,
за него, братко, ми е жал;
и той кат нази на войната
положи своя скромен дял.

Бивак при Тарфа и Карамандере
27. 11.1912 г.

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, г. 22, кн. 4, 1914 г.