Антонина Димитрова

ТИХИЯТ ДВОР С БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ

„Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?…”
Д. Дебелянов

Тихият двор е забулен в печал.
Рони прашец белоцветната вишня.
Спомен от детството, в миг оживял,
тайно бленува за дните предишни.

Колко ли друми си сам извървял?
Колко ли чифта обуща си скъсал?
Често ли нощем се мяташ, не спал?
Малко ли залци си с мъка поръсил?…

Панта проскърца и хлопне врата…
Чанове звъннат и куче залае…
Крясък на птица прокуди нощта…
Порив? Надежда?… Не, вятър играе.

Пуст и сиротен е тихият двор.
Плаче за теб белоцветната вишня
Скръбно провиснал, порутен стобор…
Ще те дочакат ли?
Вече не питам…

ДЕЛНИЧНО

Градът е мрачен и тъгува
за топлите, лазурни дни.
Оловни облаци пътуват
и всеки миг ще завали…

Дъждът излива се и цапа
окъпания тротоар,
a мокро куче с кална лапа
ме моли да съм му другар.

Личи си, гладничко е. Иска
коричка хляб да му подам.
На спирката самотно кисне.
Да го подмина ме е срам.

- Стопанинът ти де е, друже,
та скиташ се осиротял?
Нима не си му вече нужен
или си просто остарял,

и двора му не пазиш вече
от гости нежелани ти?
Сега ще те гостя с геврече.
Не се страхувай! На, вземи!

Прогизнала съм цяла. Зъзна.
Не съм си взела и чадър.
А кучето след мен забърза -
реши - стопанин съм добър.

Набързо в автобус се качвам,
а то, провесило уши,
за сбогом махна ми с опашка,
към близката градинка сви…

Навън - студено, мокро, мрачно…
Залепям поглед уморен
в стъклото хлъзгаво и влажно…
Дъждът е хукнал подир мен…

ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ

Ден свят е! На Народните будители!
А в навечерието Хелоуин
увлякъл е младежите неистово
в зловещи, черни, пъклени игри.
Родители пък дават мило, драго и
навличат с вещерски одежди пак
невръстните деца - “да им е радостно,
с духа на времето да бъдат в крак”.
Сами превърнали са ги в еничари,
трофей са за лукавия, уви!
И с чужди имена дори наричат ги,
принесли в жертва детските души.
Джон, Никълъс и Питър са на мода днес,
подсмърчат нейде Петър и Иван…
Къде са се родили ще забравят те,
зомбирани от синия екран.
Тъй овчедушно кръвен данък плащаме
на вълци чуждоземни, зверове.
Най-щедро награждават слугинажа ни -
стоманата душманин я кове.
В забрава е Гергана, белоногата,
не свела пред лукав везир глава,
отхвърлила сараите пред родното
богатство на труда и любовта.
С достойнство защитила всичко свое тя:
и бащин дом, и чест, и свобода…
В учебниците нейната история
досадно овехтяла е сега -
имането, парите и палатите
не в бъдеще незримо! Вед-на-га!
Коя съм аз, че споря все с рогатия,
неспирно водя битки за Христа?!
Денят е първи. Месецът - ноември… Ден
на българската памет, дух и чест!
Стани и опомни се, поколение!
От овчата касапница излез!

НПО

„Фондацията” чуждоземна
с души на дребно тук търгува.
На яслата й за да легнеш,
с разкош петзвезден те вербува.

В хотели СПА те „обучава” -
на раболепие те учи.
Руши устои и държавност.
„Послушко” чака го „Сполука”.

Отечеството не е важно,
народът - кучета го яли.
Превърнат в ренеГАД продажен,
морал забравяш, идеали…

Облечен стилно и по мода,
по студия разпъван, канен,
разказваш колко е негоден
Патриотизмът, даже странен

в глобалното световно село.
Повтаряш чуждите клишета.
Изпечен консуматор ялов,
съсипваш родната просвета.

„Интерактивности”, „флешмоби”,
„Пиар” и разни „иновации”…
Чуждиците, отколе модни,
децата правят на глупаци.

Излизат все по-неграмотни
от днешното школо, горките.
Не учени са нужни! Роби!
По-малко искат и не питат.

Детето ти е Там. Заложник.
Уж учи. Слушкаш Тук и…знаеш,
че в сметката ти ще положат
зелено…Да не се разкаеш!

Рогатият се е погрижил
Душата ти да притежава.
А договорът, с кръв подписан,
не се забравя и прощава!

***
Под счупените връхчета на мислите
прегърбен от печал, денят притиска ме.
Неверник-дъжд отхапал от душата ми,
с тъга опръска миглите - крилатите…
В оловото над мен висят отблясъци
носталгия, полепнала по пясъка…
Изгубена под румените праскови,
разделям се с отломките на лятото…

ТРАГЕДИЯТА НА ЕДИН НАРОД

Ваня от Славянск

Какво е, мамо, туй - “сепаратист”?
А лош ли си, ако рекат ти “ватник”?
За тати казват, че е “терорист”
и “колорад”, “москал”… Но как ли
аз тези думички да разбера?
Заради тях ли все по нас ще стрелят?
Кога ще свърши думата война?
Дали в мазето с теб ще ни намерят?
В подземието чакаме нощта,
ала не спим, че “ГРАД” по нас се цели.
Един и същ кошмар ни е сънят,
а тате ни поръча да сме смели.
Отвсякъде мирише ми на смърт.
Приятеля ми Петя днес убиха.
Тук ден и нощ снарядите летят
и детската градина ни взривиха.
А моят татко гледа ни от Там,
от дето никой никога не се е върнал.
Като герой загинал е. Но знам,
не ще го вече видя и прегърна.
В мазето с мама сме съвсем сами.
Гласа на тате чувам: „Да я пазиш!
Мъжът в дома си, синко, вече ти.
Помни, че не воювах аз напразно…”

Рита - бежанка от Иловайск

Нахлуха в църквата ни онзи ден.
Заляха ги с бензин и…пламна храмът.
Старици, майки с бебета…А мен
по чудо не успяха да ме хванат…
Забравих как се плаче вече аз,
пресъхнаха в очите ми сълзите.
„Айдар”-овци изпадаха в екстаз…
Туй няма да го видиш в новините -
как в селото редовно срещу нас
провежда „Десен сектор” адски „чистки”.
Не ще покажат сводките това,
което от бандеровци твори се.
Не се обаждат близките от Лвов -
кръвта за тях не значи нищо вече.
Към нас изстина тяхната любов,
за тях сме ние „не съвсем човеци”.
А Той на фронта е. Ни вест, ни кост…
На Господ моля се поне да оцелее.
Добре, че там, до техния блок-пост,
да приближат фашистите не смеят.
Оплаках всичките си близки Там,
едва ли има вече кой да ме потърси.
Останал ли е още някой жив, не знам -
с децата трябваше да се спасявам бързо…

Изповед на една одеситка

Сърцето ми тежи разбито.
Мъжът ми стана правосек*.
Бандера слави днес открито -
същински дявол, не човек.
Участвал в кървава вендета
там, в профсъюзния ни дом.
Скръб дави Майчица-Одеса,
а той злорадства мълчешком.
Че стреляше в невинни хора -
това с очите си видях.
Съседи на ухо говорят,
че непростим извършил грях:
нападнал бременна женица,
със собствените си ръце
до смърт я душил с медна жица…
А нероденото дете?!
Показаха го в новините
и в репортаж го разпознах.
На кръв и мъст се не насити!
Ни съвест, нито Божи страх!
С чудовище ли съм венчана?
От изверг ли деца родих?
Но как не съм го разгадала?!
Прости ми, Господи! Прости!
Децата да допусна няма
в нацисти да превърне зли!
В мен ужасът копае яма.
Душата ми от срам кърви!

* Правосек - член на нацистката групировка
„Правый сектор” (Десен сектор), Украйна,
последовател на Степан Бандера.

Степан Корнелюк, ветеран от
Великата Отечествена война, Донецк

На Трети Украински фронт воювах, дъще.
През дим, блокади, огън, аз стигнах до Берлин.
Заварих руини, щом се добрах до вкъщи.
Застреляли край Киев едничкия ми син.
Разказаха ми после: “Бандеровците бяха…
Те сториха жив щит от майки и деца.
От Бога нямат страх. Пред нищо се не спряха.
“Зловещо се присмяха в лицето на скръбта…”
На фронта бях загубил и своята любима.
И ето ме самичък. Защо ли оцелях?!
Едни медали само на китела си имам,
но даже и на празник не се закичвам с тях.
И пак сме във война след толкова години,
а извергите бесни отново са на власт!
Да бяхме ги тогава до крак унищожили!
Днес нямам вече сили да хвана автомат…

Льова - опълченец от Донецката Народна Република

Парите тук не важат. Патроните са ценни.
Светът се сгромолясва. Мъртвешка тишина.
Виж, черна котка ближе земята обгорена
и в призраци превръщат се родните места.
Селата са в руини и жив човек не срещаш.
Онези пак воюват с разбитите стени.
През дупки от шрапнели звездите ни се блещят.
Гробове от снаряди… Родината кърви…
Тук думите са кратки, отчетливи и ясни
веднага схваща всеки, извикат ли: „САПОГ!”
За дълги обяснения във боя няма място.
Спасява ни единствено блиндажът ни дълбок.
Позиции се сменят. „Прикривай!” - Шурик вика…
Застреляха в засада най-младия комбат.
А Минск е там, далече…Войната тук не стихва.
Примирие? На книга! И… кръстове цъфтят.
Навсякъде е страшно. А брата брат убива.
Един народ сме, Боже! И как не ги е грях?!
История е вече „Едина Украина” -
Майданът сред народа омразата пося…
Миньори тук сме всички. В Широкино роден съм.
Но армията наша, в която служих с чест,
дойде да ни убива за чужди интереси.
Аз пътя на борбата избрах да следвам днес.
Съдбата ми е тази, земята си да браня.
Така съм възпитаван от моя стар баща.
Не ще търпя правата ни да бъдат поругани.
И нито ще забравя, нито ще простя!…