Робинсън Джефърс

превод: Георги Ангелов

ИЗБИРАМ СИ ГРОБ

Веднъж ви казах в стихове – чели ли сте ги или не –
за прекрасно място, където смъртно ранените
елени отиват да умрат; костите им лежат безредно
под листата край блестящия планински ручей; и ако
елените имат душа, им харесва; и рогата, и ребрата им
са доволни.

Настана време гроб да си избирам,
положете ме в красиво място, по-далеч от човека –
само не гробище, само не стени и статуи,
само не колумбарий*, и за Бога, не панихида.

Ако аз, човекът, съм не по-малко ценен
от бързия елен или от пумата – ловеца нощен,
ще се радвам да лежим един до друг.

* колумбарий – хранилище на урните в крематориум

КАСАНДРА

Жрица с безумно горящи очи,
объркани коси, устата – изкривена,
ръцете – трескаво вкопчени в камъка…
Но толкова ли е важно вярват ли в твоите
пророчества или не, Касандра?

Порядъчните винаги са ненавиждали истината –
затова и я подслаждат
с толкова лъжа;
търговци, политици, проповедници
изливат нови лъжи и неизменно успяват.

Но бъди предпазлива, Касандра. Не трябва ЦЯЛАТА истина.
Ненавиждат я и богове, и хора.
Остави само частица,
и тя им е предостатъчна.
На твоя страна съм.

ОСТАВЕТЕ ГИ В ПОКОЙ

Ако Господ е бил така добър, че ви е дал поет,
послушайте какво говори. Но, за Бога, в покой го оставете приживе.
Не са необходими награди, церемонии – ще го убият.
За поета е нужно да слуша само Природата и сърцето си.
Шумът нарасне ли от почитатели около него,
той, силен ли е, от врагове ще се отърси –
но от приятелите – не.
Това погуби Уърдсуърт, затвори устата на Тенисън,
по чудо не уби Кийтс, накара Хемингуей да играе ролята на смахнат,
и принуди Фокнър да забрави своето изкуство.

ТЯХНАТА КРАСОТА ИМА ПО-ГОЛЯМ СМИСЪЛ

Вчера огромна луна висеше ниско над океана
като жълта роза върху сутрешното небе;
нощните чапли се носеха наоколо,
отнесли изгрева върху крилете си;
днес океанът е мрачен, небето – жълтозелено,
пенливо морето е.
Откровено казано, не зная кой ден е по-хубав.
Но знам, че утре, или на следващата година,
или след двадесет години,
няма да видя тази красота – и това не ме разстройва.

Красотата ще остане. И когато целият човешки род,
бъде изтрит от лицето на земята,
те, както и преди, ще бъдат тук:
ураганът, морето, луната, птиците, изгрева. И казвам:
Красотата им има много по-голям смисъл,
отколкото цялото човечество,
взето заедно,
и всички птици.

СВЕТЪТ НА ДИВИЯ ЛЕБЕД

Ненавиждам своите стихове –
всеки ред, всяка дума.
Опитайте, чупливи моливи,
да нарисувате поне една извивка на трева,
поне едно гърло на птица,
към клонка прилепена или зареяна във въздуха.
Вие, напукани, мътни огледала –
хванете поне един оттенък, едничко плискане
от великолепието на нещата;
неуспешен ловецо, стрелящ с восък,
не са ти подвластни ни благородството на лъва,
ни размаха на крилете на свободните птици,
светът на дивия лебед не пуска при себе си ловеца,
и най-съвършените куршуми няма да улучат бялата гръд,
и най-съвършените огледала не биха издържали пламъка му.
Но толкова ли е важно да ненавиждаме… себе си?
Главното е: обичайте очите си, защото виждат,
обичайте душата си, защото чува
музиката и ехтежа на крилата му.
Обичайте дивия лебед.

СКАЛА И ЯСТРЕБ

Ето символът, в който
много трагически мисли
се разпознават.

Самотна скала на морския бряг –
само тя е способна
да издържи яростния вятър.

На закалената от ураганите
скала –
гнезди ястреб.

Виждам съдбата ти, ястребе:
този знак в бъдещото небе,
не кръст, не кошер.

Избрал си блестяща мощ, тъмен покой;
яростно съзнание, съединено с
безразличие;

живота със спокойната смърт;
ясновидски очи;
брачен съюз с мистицизма на камъка.

Твоят съюз не е подложен
на несполука;
към успеха твоят съюз
е равнодушен.

QUIA ABSURDUM*

Пази се, когато ти се разкрие страшният празен свят на космоса,
бездънният звезден вир. Но не бягай от него – може би има на какво да те научи.

Пази се, когато ти се разкрие цялата мерзост на хората – и мъже,
и жени. Но не бягай от нея – може би има на какво да те научи.

Вярата, както ни признаха, е абсурдна. Тя е въпрос на избор. Избери християнството –
кошара за овце, или комунизма – схватка между плъхове. И се скрий под нея от човекоядските звезди.

* Защото е абсурдно (лат).

РИТЪМ И РИМА

Поток на приливната страстна реч, дишане, пулс, морски вълни и
обръщане на времето.
Те дават размера, а римата, явно, е само детска игра.
Нека да се грижи за нея, който е наследил вулгарния латински
без силни ударения в реда.
Нашият английски от северните морета не иска такова украшение.
Роден свободен, изпълнен с прибоя от далечни брегове,
нуждае ли се от звънче на шията,
каквито са носили в Рим дъщерите на роби?

ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕ

Великите постижения на масите
фатално ни приближават към смъртта,
предизвиквайки състрадание
към отделния човек;
в същото време
не можем да не се възхитим на чудовищната
красота на тази трагедия.

Тя е така прекрасна като
планински ледник,
който бавно се кани да връхлети
върху млади гори;
или като смъртен танц
на златисти листа
сред ноемврийски вятър;
или като млада девойка, целуваща,
с течаща кръв
в първата брачна нощ.

Бих изгорил ръката си на бавен
огън, за да променя бъдещето…
аз, глупакът…

Прелестта на съвременния човек
не е в неговата личност,
а в ритъма на разрушението
от падащите в тъмната пропаст маси.

1934

КЪМ МЛАДИЯ ХУДОЖНИК

Добре е, когато силата не пасува
пред слабостта,
а чашата на емоциите
е препълнена;
когато можеш да литнеш към върха
и да се спуснеш най-долу;
когато можеш да се излекуваш
от нанесените ти обиди.

Но този, чието съзнание е дотолкова
възпалено, че цветът на листата
го кара да трепери,
а мислите му се носят като гончета –
как костите му да не се разрушат,
а реките на кръвта да не се препълнят?
Възторгът му е безграничен, а болката – постоянна.
Той смъртта си копае.

Ти продаде доспехите и си купи острота на чувствата.
Но те няма да те спасят от яростта
на звездите.
И аз ти казвам: безсъзнателността
е твое богатство, крепост и замък.
Живей безсъзнателно – и ще бъдеш непобедим,
ти – храм и крепост.
И казвам на танцуващия на прага на храма:
иди си вкъщи.