Красимир Власев

ЗАКЪСНЯЛО ПОСВЕЩЕНИЕ

В памет на Павел Матев

Животът е навярно сън -
неповторим и повторим.
Над спирките трамваен звън
витае като синкав дим.

Прииждат вече зимни дни
и любовта от студ трепери.
Светът е пълен със жени,
раздели, срещи, изневери.

Жадуваше съдба на птица -
крило ли беше твойта длан?
Осиротяха и Марица,
и земетръсният Чирпан.

Тежи небето от олово
върху плещите на деня.
Без тебе българското слово
внезапно обедня.

2006 г.

НАПРЕЧНО СЕЧЕНИЕ

Готови сме за зимата -
дървата са нарязани.
В напречните сечения се вглеждам
и виждам утаени соковете на земята.
Годишните им кръгове тъмнеят,
подобно кръговете под очите на пияници.
По тях разбирам точната им възраст -
с повечето съм връстник.
Дори върху една кора видях вдълбана
зараснала любов -
два инициала и едно сърце.
Тя много скоро пак ще пламне,
преди в небето зимно да изтлее.

***
А има паралелен свят
далече сред полето.
Там майски бръмбари летят -
златисти самолети.
Семафорно светлее мак
на пътя на мравуняк,
и умален модел на влак -
дъждовно червейче пътува.
Житата руси шушнат в час
преджътвен, подир залез,
обхожда вятър клас по клас -
люлее цялата гимназия.
Плаче цигулка на щурец
в щастливи детелини -
сякаш попаднала в ръце
на някой Паганини.