Боян Лалов

ЗА ИЗКУСТВОТО

Неизбродима е бездната
между хипнотичния поглед на слънчогледите,
които нарисува гениалният самоук от Холандия,
и криворазбраното и разкривено изкуство
на модернизма.
Смешна или тъжна е надменността на червея?
Или пияната чалга
на самопоциганили се българи.
Изкуството се ражда в плавното движение на водата,
над която се носи духът на Бах.
Невидима светлина струи
от ръката на Богочовека от Ренесанса.
Митологичната му фигура на скалата
лови последните лъчи на Слънцето.

ИЗ „ПИСМА ОТ РАЯ”

Под похлупака на простора
звънтеше звездна светлина.
Сред изумрудена гора
се скрихме от тълпи и хора.

От тайнствена любов обзети,
в градини с момина сълза
и сред полета от лалета
вървяхме със души преплетени
през лунни сенки и роса.

И тръпнехме опиянени
сами в нектара на нощта
и къпехме се в песента
на славеи благословени…

ЗА ЧОВЕШКИЯ ДУХ

Коперник спря въртенето на небесната сфера.
Кеплер чу хармонията на Вселената.
Лайбниц измери неизмеримото
с помощта на безкрайно малкото.
Кавендиш претегли земята.
Херц улови тръпката на пространството.
Братята Райт ни дариха с полета на птиците.
ХХ век донесе виртуалната реалност.
ХХІ век ще донесе виртуалното съзнание.
Над руините и сенките на миналото
Човешкият Дух лети
по-траен от всичко останало,
блести като музиката на Моцарт,
звучи искрено, нежно, благородно
и отива в Хилядолетието.