„ТЪМЕН ГЕРОЙ”
Из “Щрихи към портретите”-2
Понякога в живота на човек настъпва някакъв съдбоносен момент и от този момент зависи дали името му ще се покрие със слава или с вечен позор.
Такъв момент настъпва и в живота на арменеца Суважон в началото на 1878 г. По това време той е началник на беловската железопътна станция, назначен на този пост през лятото на 1876 г. Негови предшественици са били: българинът Тодор Каблешков от Копривщица и унгарецът Шандор Телеки.
Но и двамата са били уволнени във връзка с Априлското въстание. Тодор Каблешков, защото е бил член на революционния комитет в Копривщица и помощник-апостол на ІV-ти революционен окръг, а Шандор Телеки, защото е проявил симпатии към българските бунтовници.
И двамата са уволнени от ръководителите на Баронхиршовата железница, по искане на турските власти, които строго са контролирали лоялността на станционните началници. На тяхно място е назначен арменецът Суважон, защото се оказало, че по това време само той е владеел морзовата азбука и е могъл да работи на телеграфен апарат.
Хората, които са познавали Суважон твърдят, че бил затворен характер - не дружал нито с турските власти, нито с българското население от Белово и Татар Пазарджик.
Изпълнявал стриктно своите железничарски задължения, без да показва, че се интересува какво става в поробена България. А така също и в поробена Армения.
Когато бил на около 10 години, баща му напуснал родната Армения и емигрирал в Австро-Унгарската империя. Там паметливият Суважон научил немски, френски и английски езици, което му отворило вратата към Баронхиршовата железница.
Е, Белово не била най-престижната станция по дългия път от Виена до Цариград, но заплатата му била добра и той бил доволен. А когато през лятото на 1877 г. избухнала Руско-турската война, той денонощно седял пред телеграфния апарат и тайно следял какво става на Шипка и в обсадения Плевен. (Всички телеграфни разговори от Северна България със столицата минавали през София, Белово, Татар Пазарджик, Филибе и Одрин).
Когато руските войски успешно форсирали Дунава при Свищов, той се зарадвал. А падането на Никопол, след няколко дни, му доставило още по-голяма радост. Но трите неуспешни щурма на Плевен след това, го отчаяли.
Дори решил да напише молба до ръководството на Баронхиршовата железница да го премести на запад, я в Сърбия, я в самата Австрия, за да е по-близо до баща си, който бил вече стар и болен и нямало кой да се грижи за него. Но на 10 декември 1877 г. научил от телеграфа, че Плевен е паднал и Осман паша е пленен.
Това му доставило голяма и неописуема радост. Но въпреки това, той не споделил с никого своите чувства. Позволил си само да каже на един българин, най-нисш прислужник в станцията: “Струва ми се, че войната скоро ще свърши”.
Но тъй като българинът не знаел немски, не го разбрал. А арменецът се отказал да иска от централното ръководство на железницата преместване в Сърбия или Австрия.
След падането на Плевен, бентът на войната се отприщил и руските войски, въпреки студовете и снеговете, тръгнали напред. На 3 януари 1878 г. отрядът на генерал Гурко превзел София.
В същия ден главнокомандващият на турските войски Сюлейман паша пристигнал в Белово, на път за Ихтиман и София. Той възнамерявал да спре руското настъпление към Ихтиман като го отхвърли към Орхание (Ботевград).
От турска страна войната срещу Русия се командвала от столицата. Там бил сформиран команден щаб, начело със султана, който казвал къде какво да се предприеме и направи.
И понеже след провала на Шипка Сюлейман паша загубил самочувствието на непобедим, изпратил от Белово депеша до султана, с която му събщил, че София е вече загубена и го запитал къде да организира отбраната - в Татар Пазарджик или във Филибе. Попитал още да подложи ли Татар Пазарджик и Белово на сеч и опожаряване, както направил в Стара Загора.
До вечерта пристигнал следният отговор от столицата:
“В отговор на Вашето запитване, Негово величество султанът разпореди да постъпите както в Стара Загора и да подложите града на безмилостна сеч и опожаряване, преди да го напуснете. Заповядва Ви се още да организирате яка и непробиваема защита на Филибе, за да не допуснете руските войски на юг към Одрин и столицата.
Саид, първи секретар
на Негово величество…”
Късно вечерта Сюлейман паша се върнал в станцията и попитал дошъл ли е отговор.
- Току-що! - отговорил началникът Суважон, откъснал телеграфната лента от апарата и му я подал.
Макар Сюлейман паша да бил завършил някога Сорбоната в Париж, не разбирал от морзово писмо. Затова върнал лентата на арменеца и му казал:
- Прочети ми я, защото нищо не разбирам от твоите точки и тирета!
Арменецът взел лентата и докато я разгъвал, за да я прочете, в мисълта му светнала една благородна искра:
“В отговор на Вашето запитване - започнал да чете арменецът Суважон, - Негово величество заповяда да не постъпвате, както в Стара Загора и да не подлагате на безмилостна сеч и опожаряване Татар Пазарджик преди да го напуснете. Заповядва Ви се още да организирате яка и непробиваема защита на Филибе, за да не допуснете руските войски на юг към Одрин и столицата…
Саид, първи секретар
на Негово величество”.
- Ахмак кьопек! - изсъскал през зъби Сюлейман паша и напуснал станцията.
Арменецът се тръшнал на стола си като подкосен. След това с мъка се пресегнал към каната и отпил няколко глътки вода, защото устата му била пресъхнала и езикът му стържел. Благородната искра която просветнала в мисълта му тутакси изчезнала и той осъзнал, че рискът, който поел, е смъртоносен. Веднага щели да го обесят на първото дърво пред телеграфната станция, ако турците разберели за истинското съдържание на депешата.
Дълго, много дълго време той седял безпомощен и чакал развръзката. Но Сюлейман не се върнал. Не дошли и полицаи да му поискат телеграфната лента…
След около час той се окопитил, смачкал лентата и я хвърлил в печката…
Така Татар Пазарджик бил спасен от сеч и опожаряване.
След Освобождението пазарджиклии узнали за постъпката на арменеца и веднага го избрали за кмет на града. Единодушно…
————-
Ахмак кьопек (тур.) - Глупаво куче
