ДЪГА
ДЪГА
Очаквах този ден да дойде като изстрел.
Стрелата ви, изпратена към мен,
пробола векове,
убила истини,
изпила сокове и цвят зелен,
забива бавно острието свое
в сърцето ми, взривявано без жал.
Потомци на тиранин параноен,
душата си на вас не съм продал.
Вий нямате цена, с която може
да купите човек, добре разбрал,
че по-велик е хлябът, а не ножът,
и славеят - от всеки папагал.
Далеч от вас и вашето безчестие,
все още непрекършен от тъга,
признавам, че не ми е никак лесно,
но знам, че следдъждовната дъга
е знак за нещо хубаво и чисто,
за други по-човечни небеса.
Тревата кръв от никого не иска.
Тя най-добре рисува със роса.
СЪРЦЕ НЕСПОКОЙНО
Какво не премина през тебе, сърце неспокойно?
Кой гръм градоносен не те е без жал връхлетял?
Виж колко зелена, безмълвна е ниската хвойна,
а ти все високо за тази земя си живял.
Небето отколе следи всяка дързост, която
надскача тревите и търси небесен простор.
Разумен е храстът, впил корен дълбоко в земята.
Тежко на човека - самотен пред бурите бор.
Тежко на човека, обречен да бъде с народа.
И още по-тежко - поискал да бъде щастлив.
Тоз, който падне… И звяр и природа
за мене жалеят, че още съм жив.
БОЛИ МЕ
Далече са моретата от мен.
От строги планини съм тук притиснат.
Дете на полуостров озлобен -
Христовата любов е моя истина.
Какво ми трябва друго в този свят -
трагично изкривен и все по-малък.
Боли ме, ако стъпча бликнал цвят.
Пред неговото съвършенство аз съм жалък.
КРЪЩЕНИЕ
На моя правнук Константин
Как искам да надникна в твоя свят,
дете на моите мечти и вяра.
Очите ти - небесен необят,
очите ми безоблачни повтарят.
Закрилно днес над дните ти стоим.
Очакваме те сам да се изправиш -
мъжествен,
хубав,
винаги любим
и винаги разискрена жарава.
Тепърва ще разбираш кой и как,
защо и колко много те обича.
Не вярвай в удивителния знак
след думи и след чувства рахитични.
Зорницата е твоята сестра.
Тя утрото през мрак безпътен води.
Съдбата неслучайно ви избра
да сте деца на майката природа.
Светът, превърнал всичко във пари,
не може повече такъв да бъде.
Без обич никой не е сътворил
дела красиви, надарени с мъдрост.
Аз нямам право да съм песимист.
Дървото на живота зеленее.
Висока птица - трепетликов лист,
Земята на крилете си люлее.
2016
***
Потънаха безумствата, които
пресичаха пространства и години.
До капка всичко вече е изпито.
Изтича вдъхновяващото вино.
Залостваме прозорците, когато
дърветата угасват и не топлят.
Приятелите станаха познати.
В душата ми нахлуват голи охлюви.
2016
НЕЩО ТРЯБВА
Нещо трябва да се промени.
Повече така е невъзможно
да се диша и да се живее.
Безизходност тягостна души ни.
Всяка нощ моретата зачеват.
В бездните им Слънцето се ражда.
Трябва някой Слънцето да вдигне,
да го подаде на планините.
Зърнало веднъж сълзи в тревите,
то обратно няма да се върне,
докато до капка не изпие
на Земята сълзите невинни.
2008
ТИ ОЩЕ МОЖЕШ
Спят живите. Спят мъртвите.
Земята
след тежък труд заспива сън дълбок.
Над теб будува звездна необятност.
И както винаги добрият Бог.
Не го моли за нищо. Много други
за милост са протегнали ръце.
Ти още можеш сам да теглиш плуга.
Засявай обич в земното сърце.
2016
МАКАР И ПОБЕЛЯЛ
На Костадин Златков
Ще дойдат утре младите косачи.
Ще екне чук.
Ще съска силен брус.
Поляните свенливо ще заплачат
за своя летен,
многоцветен вкус.
Пчелите ще жужат и от гласа им
не може да не бликне аромат.
Денят, изпил до капчица росата,
след залеза ще пие звезден хлад.
Когато свършат всички сенокоси,
отново ще поникнат в мен треви
и тъмен облак светъл дъжд ще носи.
Душата ми дано го улови.
Дано не ме измами нито капка.
Така съм уморен и ожаднял…
Не, нямам право и не се оплаквам.
Дъждът вали,
макар и побелял…
ДАНО МИ ПРОСТИ
Не искам от чуждо дърво да бера
ни ябълки райски,
ни звездни смокини.
Утеха ще бъде за мен да умра
по-тихо от житното зърно, Родино.
Прости ми, че толкова малко можах
от твоята мъка горчива да взема.
Засявах те с обич, а жъна вражда.
Дано ми прости черноземът.
2014
ЛИЧЕН ИЗБОР
Ти си роб на личен интерес.
За обществен нека не говорим.
Който е погребал дълг и чест,
той не знае що е В е ч н а п р о л е т.
Не очаквам да ме разбереш,
може би защото си забравил,
че е дълг човешки да дадеш,
срам позорен - обич да ограбиш.
Сам избра да яздиш черен кон
и препускаш с неговата лудост.
Аз пеша потеглям за Атон.
Там ще бъда най-смирен калугер.
Със М о н а х а т ъ м е н ще вървим
по земи и близки,
и далечни,
от погуба страшна да спасим
българската приказна човечност.
2016
——————-
*„Вечна пролет” - скулптура на Огюст Роден
УГАСВА ЛИСТ
Угасва лист, угасва втори,
угасва цялата гора.
Напролет пак ще проговори
със сок от земните недра.
И тя отново ще ни върне
прохлада,
мъдрост,
смях зелен.
Бреза със бук ще се прегърне
и облак тъмен - с бял перчем
ще търси облак. Гръм небесен
ще викне мен и пролетта
и нови, окрилени песни
ще пеят влюбени ята.
2016
ВАЛС НА ПТИЦИ
Облаците извъртяха гръмогласно хоро.
Сватосаха пет-шест планини
и стихнаха.
Скриха се - дявол знае къде.
Възвърнали своята девственост,
висините отново синеят.
Върховете се къпят във вирове чисти.
Птици, измили праха от очите си,
гмуркат се горе в простора.
Валсират след кратката буря.
Виенските принцове гледат със завист
този бал на свободните птици
върху небесния дансинг:
без папионки и фракове,
без суета
и преструвки.
Естествено,
Мило,
трогателно влюбени
те пеят и страстно танцуват.
2016
МАЙКИТЕ
На Димчо Дебеляновата
и на Вацаровата майка
Те - майките, не могат да умират.
Не се превръщат в пепел и във дим.
Където и да са - оставят диря
и нещо, за което да скърбим.
Когато синовете им загинат
в тунел или в атака на война,
с върховна обич служат на Родината,
платили най-жестоката цена.
И черни почернели, с плач и скърби
седят на роден праг със векове
и вярват, вярват, че ще се завърнат
безсмъртните им синове.
2016
ПРИЯТЕЛИ
Не тръгвайте без мен в посоки трудни.
Опасно е да бъдете сами.
В душата ми - дълбок, но светъл рудник -
предателство към никой не дими.
Живял в оскъдност, никога оскъдно
не съм обичал.
Винаги съм бил
най-строг ваш съдник, но и себесъдник.
Един свой грях до днес не опростил.
Законите ми - безпощадно строги -
ме правят тъжен в този смешен свят.
От много,
много обич изнемогвам.
Огньове безпощадни ме горят.
Те често ме превръщат в шепа пепел,
след туй мъчително във шепа пръст.
И ако някой вече съм отрекъл,
отрекъл съм го с болка.
Не със мъст.
И СЛЕД НАС
Животът е опънат древен лък,
а ние сме стрелите на живота,
изпратени към своя бъден ден,
но не със цел да нараним дълбоко
на Слънцето душата вдъхновена.
Когато се прибираме да спим,
поглеждаме лицата, отразени
във бръчките на старо огледало.
Не знам дали след време ще познаем
във него своя образ набразден
или със безразличност ще отминем
нататък във пространства безпосочни.
Застанем ли - наказани ще бъдем,
пропусната любов да си припомним;
угасналите залези да търсим,
гората с листопада, шепнещ тихо;
реките, ненапити в лятна жега
и вечерите лунно пълнолунни,
и вечерите звездно озвездени,
защото и след нас ще се разсъмва;
защото и след нас ще се обичат
децата бъдни, от любов родени…
2016
***
Не съм видял очите ти да плачат.
Не съм те чул и песен да запееш.
Във себе си безпаметно вторачен,
измама е да мислиш, че живееш.
Разбира се, разбира се - не искам
матрица някой друг да ти налага.
Една река водите шумно плиска,
а друга - тихо себе си раздава.
Една висока птица мълчаливо
чертае свои кръгове небесни.
Летящите най-ниско са кресливи.
За тях просторът винаги е тесен.
И не че имам право да те съдя
или със нещо сам да се изтъкна.
Човекът е роден човек да бъде
особено когато срещне мъка.
2016
НЕТРАЕН СНЯГ
Роди се.
Тръгна по света.
Една вихрушка в пътя те посрещна
и в своя вихър тъй те завъртя,
че ти отмина мъката човешка.
Остана земната тъга
далечна,
непозната и нечута.
Не си, не си ти първият, така
превзел на славата редута.
Изкачил бързо хълма Д о - р е - м и,
избра си псевдонима Х и м а л а й с к и,
но времето и камъка ломи,
а ти си сняг,
нетраен сняг си -
майски.
СЪЖАЛЕНИЕ
Във бъчвите бушува гроздов сок.
Пчелите пият сладостта последна.
Най-често с мен животът бе жесток,
затуй назад не искам да погледна.
Какво напред сам мога да съзра -
сърцето бърза,
спира
и прескача.
Дано внезапно някъде умра.
Не бих желал минута да се влача.
Ронливи днес са чувствата добри.
Мостовете се разрушават лесно.
Небето - сипаничаво, гори.
Земята я тресе парична треска.
А в бъчвите бушува гроздов сок,
но, както винаги - аз нямам чаша.
Пропуснах да направя звезден скок.
Живях съобразително изплашен.
Сега ме съди страшен самосъд
и време е пред Бога да застана
с тъгата, че не бях безумно луд,
каквато е честта на Милин камък.
ЕХ, РИЦАРЮ БЕДЕН
Нима е простено във тия мизерни години
човек да обича,
да тръпне,
да вярва в човек?
Забравили майка,
продали и род, и родина
ограбват ни хищници в края на Двайсети век.
Ех, рицарю беден, объркал играта в живота,
възседнал комично дръгливия кон на честта,
ти никога няма да бъдеш крайбрежно закотвен.
Бушува безумно морето на любовта.
Щом SOS вика човекът от всички епохи,
бездомен ще бродиш,
закрилно и с обич към нас.
Еснафите виждат във тебе самотен пройдоха…
Дървото високо е сянка над ниския храст…
1999
ЧЕРНЕЙ, ГОРО
Бил съм лош, навярно и добър,
безразсъден и до срам разумен.
Хълмовете - есенен бакър,
оцветяват небесата лунно.
Мързеливи облаци във тях
заблатено киснат над земята.
Зъзнат планините. Няма смях.
Девалвира есенното злато.
И не питам кой е най-богат.
Възрастта ми всичко вече знае.
Черней, горо!
Твоят роден брат
с листопада есенен ридае.
МИЛИ ДЕЦА
Ако оплаквате мъртвия, той
в сълзи ще дави душата си грешна.
Те са по-страшни от летен порой.
Правят пръстта му от тежка по-тежка.
Ето защо аз ви моля сега,
докато още живея и дишам:
стойте високо над мен без тъга.
Нощите светят с ухаещи вишни.
Светят и пръскат за вас аромат.
Колко е хубава цветната пролет!
Мили деца, аз съм много богат.
Кой там мърмори, че смъртно съм болен?
2003
БЯГСТВО ОТ АДА
Времето свършва за равносметка
и поправителен изпит.
Чака човекът зад смъртна решетка
среща с последния изстрел.
Има ли смисъл да се поръчва
чаша кафе или вино за прошка?
Той от живота е вече отлъчен.
Ах, как ухаят безумни овошки!
И полудели от сладост, пчелите
пият нектар.
Те секунда не чакат.
Нощем небето е медена пита.
В утрото щъркели рожбено тракат.
Техните мирни картечни откоси
смъртникът слуша с трагична наслада
и на крилете им бели се носи,
за да избяга от ада.
2003
