БАСНИ
ЛИСИЦА И ЩЪРКЕЛ
Басня по Федър
Поканила лисицата на гости
за обед щъркела и в плитък съд
поднесла манджа, двама да ядат,
но госта не успяла да нагости.
Въртял се той, напразно с клюна тракал,
от манджата така и не вкусил…
Подобна подигравка не простил,
отвърнал й със същия спектакъл.
Поканил я на свой ред с мисъл ядна,
надробил гозба в глинено гърне -
тоз път тя не успяла да яде,
отишла си посрамена и гладна.
Това което нему бе сторила
й се отвърнало със съща сила!
ЕЛЕНЪТ И ЛОВЦИТЕ
Басня по Бабрий
Рогат елен през лятна жега ожаднял
и като пил вода в спокойно езерце
съзрял, но не харесал своите нозе,
а с хубавите си рога се възгордял.
Внезапно чул и зърнал хрътки и ловци,
ударил го през ширното поле на бяг,
но стигнал лес и вплел рогата си в клонак -
не можел никой с нищо веч да го спаси.
“Какъв глупак съм аз! Краката си презрях,
а цял живот в лова спасяваха ме те;
рогата, гордостта на моето сърце,
накрая ме докараха до явен крах!”
Пред красотата първо ползата търсете,
защото много рядко се покриват двете!
ЗА ПОРОЦИТЕ НА ХОРАТА
Басня по Федър
На всички хора Юпитер е дал,
за ползване до края на живота,
един отпред, а друг - отзад чувал,
пороците да носят с неохота.
Чувалът на гърдите, окачен
на шията и през едното рамо,
по волята му е предназначен,
да носи чуждите пороци само.
А в тоз, през другото, отзад висящ,
са личните ни слабости и грешки;
и не е чудно, че човек така
за тях е сляп, а е критично зрящ
за хорските, които с думи тежки
осъжда с незавидна лекота!
БРЪСНАЧЪТ
Басня по Леонардо да Винчи
Показал се навън един бръснач
и неговото остро голо тяло
на слънцето тъй ярко заблестяло,
че той се възгордял до бога чак.
И рекъл си: “Не бива да хабя
в бръснарницата красота такава;
почивка и отмора заслужава,
за да се съхрани по-дълго тя.”
Така и сторил. Дълго след това,
на слънце пак като изложил тяло,
то, изтъпено, вече не блестяло -
било покрито цялото в ръжда.
Умът подобна участ сполетява,
ако престане да се упражнява!
ЧУЧУЛИГАТА
Басня по Езоп
Веднъж видяла чучулига ясно
в капан, на пода, житено зрънце
и не отчела колко е опасно,
се вмъкнала, за да го изкълве.
Но само миг след първата й стъпка
зад нея хлопнал с кратък щрак, капак;
за необмислената си постъпка,
се осъзнала тя тогава чак!
Заплакала, завикала горещо,
не е откраднала злато, пари…
А трябва за такова дребно нещо,
с живота си сега да заплати.
Тъй също за най-дребната облага
човекът на опасност се излага.
КУЧКА И СВИНЯ
Басня по Езоп
Веднъж спорели кучка и свиня,
коя от двете е по-плодовита;
похвалила се кучката сама,
че себе си най-плодовита счита.
От всичките четириноги, тя
единствена на цялата планета,
се отличава явно по това,
че бързо ражда своите кутрета.
Свинята я прекъснала така:
“Говориш думи грешни и нелепи -
навред се хвалиш - бърза си била,
ала забравяш, че ги раждаш слепи!”
По зрелостта, а не по бързината,
отчитаме цената на делата!
ВЪЛК И АГНЕ
Басня по Езоп
Съгледал вълк, вода да пие от поток
невинно агне - плячка всепризната;
“Ще те изям!” - той го заплашил, под предлог
че уж така му мътело водата.
“Не е възможно! - плахо възразило то -
Виж, че от теб към мен тече потока!
И няма начин от по-низкото ниво,
да тръгне той в обратната посока”.
“А лани ти обиди моя стар баща.”
“Та лани аз не съм било родено!”
“Родено или не, ще те изям сега…”
И справедливата защита несъмнено
дори да е пледирана добре,
решилият да стори зло, не ще възпре.
МАГАРЕ, КОЕТО НОСИ СОЛ
Басня по Езоп
Магаре, натоварено със сол,
се влачело, останало без сила
и спъвайки се, паднало във гьол,
а във водата тя се разтопила.
Така олекнал тежкият товар.
Възрадвало се то на трика речен;
след време, сюнгери на гол самар
понесло бодро към пазар далечен.
Като нагазило в една река,
нарочно(!) паднало пак… в глупостта си.
Но те попили тутакси вода
и го удавили под тежестта си.
Човеците с подобни “хитрини”
връхлитат много често на беди!
СЕЛЯНИН И ОРЕЛ
Басня по Езоп
Един селяк, тъй както си вървял,
орел съгледал, в примка уловен,
на явна смърт обречен в своя плен -
развързал го и свобода му дал.
И седнал под един порутен зид.
Орелът, като умно преценил,
че всеки миг зидът би се срутил
и селянинът щял да е убит,
отмъкнал кърпата му за глава
и скоро недалеч я пуснал пак;
към нея хукнал тоз сърцат селяк -
зидът след него рухнал на мига!!!
На правещият добрина, така
му се отвръща също с добрина.
ВЛЮБЕНИЯТ ЛЪВ И СЕЛЯКЪТ
Басня по Езоп
Веднъж в девойка се влюбил лъвът.
Според тогавашните обичаи,
отишъл, както си му е редът,
ръката й да иска от баща й.
Бащата не харесвал звяр за зет.
Накарал го (с надежда да откаже),
зъбите си да махне по-напред
и да изреже ноктите си даже.
Лъвът тъй сторил. Обезоръжен,
пред него скоро се явил повторно;
бащата го нахокал и с ръжен
от къщи го изгонил най-позорно.
От същността си ако се лишиш,
загубваш всичко: власт, респект, престиж!…
