Христо Черняев

В книгата си „Тетрадка по всичко” Тихомир Йорданов пише за себе си: „Аз съм „варненски писател”. Макар и да не съм роден във Варна. Моят дух, моите пристрастия, моята среда, приятелствата ми са варненски.

Варненски са и темите, и сюжетите ми, героите ми, мнозина варненци могат да се познаят в тях, има и назовани с истинските им имена или пък да разчетат случки и събития, станали тук. Дори две от книгите ми носят заглавия „Варненски работи” и „Варненска читанка”.

Античните писатели вместо фамилни имена към името си прибавяли името на месторождението или местоживеенето си. Това не ги прави по-малко значими. Аз принадлежа на своя град и ако той има някакво значение за Отечеството ми, значи и аз получавам частица от тази значимост.”

А аз бих казал: Тихомир Йорданов е известен български писател. В творчеството му (поезия, проза, есеистика, сатира), пулсира дълбока чувственост.

То е обвеяно от полъха на естествена искреност и излъчва нежност, благородство и обаяние. Тихомир Йорданов е автор стихосбирките „Земята, която сеехме”, „Пориви” и др., както и на белетристични книги, между които „Очакване на прилива”, „Варненски работи”, „Разкази от старо и ново време”, „Летни произшествия”, „Приказки от кафенето”, „Варненска читанка”, „Разкази от първа ръка”… В неговите разкази, новели и повести е преплетен ритъмът на живота в големия крайморски град.

Една от новите книги на Тихомир Йорданов - „Тетрадка по всичко” - е побрала избрани разкази, стихове, есета и преводи от руски поети. Но в нея преобладават предимно белетристичните творби.

Две неща са характерни за тях - искрящата им лаконичност и магическата автентичност със живота, който възпроизвеждат. Поради това героите в разказите, както и сюжетите са изчистени от излишни подробности и така те са по-релефни и осезаеми.

Със своите размисли, чувства и житейски особености там често героят е самият автор. Всъщност това е съвременникът ни от многоликата радостна и тъжна, понякога драматична, българска действителност.

В това отношение Тихомир Йорданов има тънко ухо и будно око, за да отличи най-важното и характерното, което пестеливо, но ярко ни поднася. Именно това придава значимост на неговите разкази и новели.

В този смисъл белетристичният почерк и начинът на изобразяване у Тихомир Йорданов са оригинални. Това му определя своеобразно родство творческата школа на Чехов и на Зощенко.

Творбите му са кратки, а са всмукали същественото пълноводие на самия живот. Те и затова са интересни и привличат както с проблемите си, така и като художествени осъществявания.

И - не мога да не спомена такива творби от книгата „Тетрадка по всичко”, при четенето на които се задъхваш, като „Завръщането на моряка”, „Целувката на Буба”, „Последната сълза”, „Интелектуално пътуване”, „Дървениците”, „Жална ни майка”, „Запазен периметър”, „Селце, неотбелязано на карта”, „Един малък превод от Пушкин”, „Единственото стихотворение”, „Най-хубавият език”, „Уф!…”, „Последен полет”…

И - ето едно кратко късче-есе всъщност за творческия способ на Тихомир Йорданов: „Разказът е в подробностите. Но колкото и да са любопитни и красиви, те, струпани на едно място, могат да съсипят разказа. На него му прилягат само нужните подробности, онези, които ще го поведат към главното, заради което е започнат този разказ.”

…В раздела „Неотзвучали гласове” от книгата си Тихомир Йорданов е поместил редица преводи от руски поети. В качеството си на чудесен преводач той се представя особено в стихотворенията на Н. А. Некрасов, Борис Пастернак, Степан Шчипачов, Римма Казакова, Булат Окуджава, Иля Фоняков.

…Тук искам да изтъкна нещо, което е голям плюс за Тихомир Йорданов: става дума за превъзходния раздел „Моята кратка теория на литературата”. Чел съм теоретични книги и статии по тези въпроси, но те са повече с научен характер и са някак безстрастни.

Мисля, че Тихомир Йорданов е единствен в това отношение именно с този раздел от книгата си, където важни основни литературни проблеми придобиват осезателна яркост и значимост.

Бих казал, че тук есетата му са своеобразни шедьоври. Те стоят като само родни бисери. В тях авторът се е изявил като искрен самобитен творец, споделяйки собствения си творчески опит, като същевременно е и литературовед със задълбочени съждения, обогатени със свежи и интересни примери.

Тук има широта на погледа, емоционални споделяния и зрели твърдения. Наред с най-добрите разкази, за които стана дума по-горе, есетата от раздела „Моята кратка теория на литературата” са най-хубавото в книгата „Тетрадка по всичко”.

В тях Тихомир Йорданов показва завидно майсторство като писател-есеист. При това той е изумителен тълкувател на тънкостите в литературната проблематика. Не случайно едно от есетата му има мото от Борис Пастернак:

„В обричането е, обаче,
успехът творчески, целта.”

Не мога да не цитирам следните знакови думи на Тихомир Йорданов: „Не е ли показателно, че ние, българите, непрекъснато издирваме гроба на Христо Ботйов и все не го намираме, а духът му непрестанно витае над нас, както е в стиха му „търсят духа на Караджата”. Ето това е то, безсмъртието, божествеността на великите творци-съзидатели. Това не се случва с всички, а само с онези, които докрай са си изнесли „своя кръст”.

Или: „Писателят по призвание, истинският писател, когато пише, е отговорен за всичко: за слънчевите изгреви и залези, за посоките на вятъра, за въртенето на Земята… Тях той трябва да насочва според Зевсовата божественост на съвестта…”

В тези, бих казал, знаменити есета Тихомир Йорданов е дал воля и размах на най-благородните си и истинни усети и представи за сериозното литературно изкуство, за великата му роля и вечната му красота.

В този смисъл той е издигнал на подобаваща висота и своите есеистични творби. Особена одухотвореност притежават есетата „Непрочетени лекции”, есета № 3, 4, 6 и 7, както и анкетата „Как пиша и защо пиша”.

В тях и в цялата поредица есеистични творби авторът разглежда същностни въпроси на литературата като таланта и творческия процес, разказът като преживелица, поетичният образ, ритъм и мелодия, литературният вирус, литературщината.

С една дума книгата на Тихомир Йорданов „Тетрадка по всичко” е колкото приятна за четене, толкова е и полезна. И не само това - тя е високосна книга, тъй като ни въвежда в дълбинния свят на литературата и ни открива девствените скрижали на възвишеното.

Такива книги са истинска рядкост. А заслугата за това е на вдъхновеното перо на Тихомир Йорданов.