Любен Панов

Като гледам разваленото време днес, което заснежи и после заледи полета на запролетилите птици, та се замислям в какви времена живеехме едно време…
Пролетта винаги идваше навреме и щъркелите не пристигаха в днешното безвремие. Щастливо кацаха върху едновремешните керемиди на Сафет и спускаха малките си бебешки вързопчета през комина на пак бедната му, но цветна къщичка. Сафет поемаше пакетите и ги подаваше в скута на жена си, която одма ги разпределяше по детски градини и училища, защото тогава пътищата към тях не бяха затваряни заради снежни преспи, свлачища или дупки.
Най-малките вързопчета Сафет връчваше в ръцете на бабите, които овреме чевръсто ги разопаковаха и подсушаваха. А тогава бабите не се чувстваха като днешните - временно на този свят, и поради тази причина посвещаваха остатъка от живота си в размер на поне 20-30 години в отглеждането на внуци и тиквички в градината, някои от които в едни по-късни времена неусетно пораснаха на тикви.

Единствено излъганите в онези пролетни времена бяха жабите в селските гьолове. Те обикновено не предугаждаха преждевременното идване на главните им врагове, излизаха от тинята и скачаха кресливо, докато станат вкусно гурме за щъркелите. /Но след години и тяхното време дойде. Всяка жаба си приватизира по един гьол, огради го с блатен храсталак и видеокамери и си го заплю като вечно неин./

Ей тука вече Сафет не се съобразяваше с времето, в което живееше. Вместо да ги размножава и поднася олинклузив на любимите си щъркели, още в ранната пролет той ходеше със серкме по блатата и ловеше най-тлъстите жаби, чиито бутчета в онова време бяха един изключителен кулинарен деликатес по ресторантите. Замезваше бирата си с тях, оставаше и за котката му.
Разбира се, в такива случаи щъркелите влизаха съвсем умишлено в отмъстителен конфликт на интереси и при всяко свое идване спускаха не по един, а по няколко бебешки вързопа в комина на Сафет, да го затруднят с многолюдие, смятайки това си поведение за отмъщение към селския добряк. Сафет обаче щастливо поемаше малките вързопчета и ги провождаше по предназначение из цялата държава. И тъй като по този начин всички къщи се пълнеха с хора и комините им в лоши времена непрекъснато пушеха, щъркелите спокойно си редяха гнездата там, покрай топлите тухли, без да се налага Сафет да ги прибира по нощите и да разледява премръзналите им криле в бедната си одая.

Така беше в ония времена. Не и в днешно време обаче, когато зимата не ще и не ще да си замине, и без да й е това времето, налага отвреме навреме закъснялата си дивотия. А от това най-вече страдат щъркелите. Верно, Сафет помогна на седем и им размрази ледените криле, ала те са ято от цели седем милиона, излъгани в надеждата си за цветна пролет и няма как Сафет да помогне на цялото ято. Навремето имаше и едни други няколко милиона, излюпили се не навреме, но те още в първите си полети за топлите страни разбраха, че тука времето не си държи на сезоните, и си останаха там. Много от тях - завинаги.

И си седя днес аз зад прозореца с премръзналия си заради икономии радиатор, гледам как мръсна махленска котка влачи през снега паднала от мокрите клони гугутка и върху снежната белота зад котката остава сива криволичеща следа от мърлявите, вече безжизнени криле на красивата някога птица…
А в това време от телевизора един забогатял по българските революции бабанко с джуфка на ризата и незапалена пура под носа се ерчи на някакви мужици със северни калпаци, дето отровили десетки и хиляди българи наред, между които един наш достолепен цар и един също наш министър-председател. /А май че и бай Василя предали на турците и увесили с грубите си ръчища на бесилото./ Мисля си, че и времето на нашенския бабанко ще да е дошло, щом размахва заканително пръст, сякаш възкачил скелета на наполеоновия кон Маренго, дето ирландците искат да си го вземат…
Ала едва ли, защото бабанкото с джуфката има здравословно самочувствие, бабанкото тутакси се изрепчва на конкурентния канал, че не Сафет, а лично негова е идеята да се спасяват горките щъркели от снежната буря. Не била на Сафет тя, Сафет си е нефелен за европейска идея, с тази скапана риба Сафет може да храни само котката си, но не и щъркелите. Виж, бабанкото бил друго нещо, бабанкото обещава да внесе пресни неохладени жаби безмитно от Нова Зеландия, където властвала вечна пролет.
А по-сетне, в малко по-добри времена, може даже да се плати на няколко телевизии да пуснат в програмите си едно кулинарно жабешко риалити шоу, където да се поканят за публика стотина премръзнали щъркели, които, вместо да преглъщат гладни пред екраните, да им бъде предоставено отвреме-навреме по една паница от приготвяните там деликатеси.
Защо не. Е, ако някоя птица има по-дълга човка и храненето й от паница е неефективно, това си е в риска на риалито, ще си стои гладна тя, важното е шоу да става, нали. Щом лисиците могат да се хранят от везани в национални белези паници, защо щъркелите да не могат…
Виждам как оная котка навън спира да влачи нещастната гугутка и май че се готви да се възползва от лошото време - кой ще тръгне да я гони в тази кишавица и мъгла. Натиска с краче едното й крило, опитва се да захапи другото, горката птичка нефелно потрепва, но не успява да се отскубне от котешката хватка и предсмъртно се отпуска върху иначе белия, но посивял снощи в началото на бурята от дошлия насам пустинен пясък от Сахара, както казаха сведущите синоптици.
Чува сигурно това синоптично сведение и бабанкото от телевизора, защото пак размахва онзи си пръст, с който заплашваше мужиците преди малко: „Ние сме фактор, единственият фактор, който ще оправи времето не само в нашия полуостровски регион, но и времената в другите застрашени от демокрацията близки и далечни държави. За да няма пясъци по колите и в очите! Тогава и бедстващи щъркели няма да има, ако ме разбирате, нали…”

Брей, викам си, ние едно нашенско време като не можем да оправим, та птиците родни и прелетни спокойно да загнездят, защо ли сме се захванали климата на целия свят да оправяме…
Но има си, има си то някакви начини за това, сигурно е прав човекът, само че аз, както винаги скептичен, и този път не мога да го разбера, вероятно защото съм замислен за онази мръсна котка навън, изхвърлена от стопанина си посред зима, която се мъчи да се разправи с падналата в студа птица. От инстинкт ли, дарен й от природата, го прави, или от глад…
Ами ако Сафет видеше от своята бедна одая тази картина, само че с премръзнал щъркел в устата на котката? Как ли щеше да постъпи богобоязливецът…
Не знам. Но знам, че непоносима щеше да бъде за него дилемата „риба и топло одеало за щъркела или за …котката”.