Христо Черняев

С интерес прочетох историческите поеми и балади в книгата „ЛЮБОВТА НА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР”. Обикновена житейска история наглед, но тя надхвърля обикновеността поради това, че става дума за един от големите български царе.

И поради това, че той - българският цар - от онова средновековие нарочва за царица една красива девойка от средата на народа.

И поради това, че в ония далечни времена Иван Александър е проявил широта на възгледите си: той - българският цар се жени за еврейка.

Този наглед обикновен житейски факт придобива силно историческо значение благодарение на творческото перо на поета Салис Таджер. Книгата „Любовта на цар Иван Александър” е писана през 1981 г.

Като говорим за нейната героиня Сара, за която се жени цар Иван Александър, без да иска, човек прави аналогия със Соломоновата Суламит от древността. Но, разбира се, в книгата се говори за българската история, за Сара и за цар Иван Александър. Дори тя започва с една народна песен от средата на ХІV век, където народният певец е изпял:

Де се е чуло, мале, видяло,
цар да залиби мома еврейка?
Саро ле, Саро, божур в градина,
Саро ле, Саро, ясна зорница!

Вдъхновено, със своя характерен ритмически стих Салис Таджер разказва за това странно и интересно събитие в престолния Търновград.

В неговите поеми и балади светят златните палати на Царевец, над легендарната Янтра ечат камбани, изправя ръст Патриарх Евтимий, мяркат се знатни боляри и витае български дух. Хората ликуват на сватбата на цар Иван Александър и Сара.

Това е било така и, слава Богу, че Салис Таджер го е възкресил за нас в книгата си „Любовта на цар Иван Александър”.

…Искам да кажа и нещо повечко за автора на книгата. Със Салис Таджер бяхме приятели. Като дете той е живял в бедняшкия квартал Коньовица, където сега живея аз…

По средата на миналия век Салис Таджер заедно със стотици еврейски семейства се заселва в Израел. Закърмен с борчески и социални идеи в България, в Израел той е на страната на левицата и участва в нейните акции за правата на онеправданите.

Там е безработен и заедно със семейството си живее труден живот. Поради което търси начини да се върне отново в България, което в онова време никак не е лесно. Успява да избяга и с големи патила през Африка и Западна Европа се връща у нас, където се считаше наистина сигурен във всичко.

На летището в София той е посрещнат от председателя на Съюза на българските писатели Христо Радевски. И тук - в България - той написа и издаде чудесните си книги „Копнеж в пустинята”, „Ана Вентура”, „Жълтата звезда”, „България в мен”, „Жакито”, „Катакомбите на Яфо”, „Гневът на Йеремия”, „Моят Ючбунар”, „Сняг и палма”, „Сълза и меч” и други, и други…

За неговите стихосбирки, повести и романи са писали Младен Исаев, Иван Мартинов, Иван Спасов, Матей Шопкин, Иван Руж, Владимир Свинтила, Симеон Хаджикосев и др.

Със Салис Таджер сме бивали заедно на десетки литературни срещи из България - в Русе, Пловдив, Добрич, Шумен, Ямбол и другаде. Още повече, че бяхме в една писателска група към Централния съвет на профсъюзите. Няма да забравя гостуването ни в Смядово, Шуменско.

На срещата в училището Салис Таджер разказа как през 1943-44 г., заедно с други, е бил в трудово-изправителен лагер именно в Смядово. И там - като каторжник - дълги месеци той е чукал камъни за шосето, което се е строяло тогава.

…Салис Таджер беше добър и усмихнат човек. Той си отиде някак бързо от земния свят в разцвета на творческите си сили. Както на нас, така и на него и на ум не му е минавало, че капиталистическите порядки отново ще се въдворят в България и отново ще ни заробят. Радетел за сносен човешки живот, той беше се борил в младостта си срещу тези порядки…

И сега, споменавайки книгата „Любовта на цар Иван Александър”, нека с добро да си спомним за нейния създател - човека и писателя Салис Таджер!

май, 2006 г.