Надя Кехлибарева

ФЛАМЕНКО

Любовен танц
от стари дни!
Магията ти не отлита.
Заливат ни червени светлини
от розата, забодена в косите.

Каква приумица събра
в уверен жест
и стъпка лекокрила
любовните ни чувства, тяхната игра,
невярната им сила?

Сърцето
дълго да боли -
е отредила може би съдбата.
А ти замиташ с къдрави поли,
любовен танц,
небето и земята.

Дори веднъж да победим
с железен дух омаята любовна,
ти идваш пак - неуморим
любовен танц!
Пленяваш ни отново.

Поднасяме ти в късен час
сълза - ти си ни бранил
от безплодната самотност,
ти ще опазиш и след нас
усмивката, целувката, живота…

ПО ПРИЛИВ

Стопанка навярно варила е миди -
прозорче излива познатия дъх,
а в кораб от облаци залеза иде
по плоските покриви с шапки от мъх.
Припламва насреща навес ламаринен
и вятъра носи тръпчив аромат,
откраднат от близките тихи градини
на морския град.

Тогава на кея,разклатен и тесен
се сбират рибарските стройни жени
и техния говор прилича на песен,
която след птичия крясък звъни.
Завръщат се лодките. Викат мъжете.
Замахва над борда младеж русокос.
И силно захвърлено - стига въжето
до черния мост.

Заплаква хармоничка в кръчма моряшка
и търси пътечка към всички сърца,
а стари матроси с усмивка хлапашка
на свойте небръснати груби лица
четат по везмото сребристо в небето
незнайната повест на смел капитен.
И свети, в очите им ласкави свети
зелен океан.

ЖЕНА

Зная -
ще потеглиш скоро.
Нощем вече не говорим.
Но сърцето ми под твойта длан ечи.
И не спим,
но стискаме очи -
да не видя в мрачината синя
колко искаш да заминеш.

Жал ти е за мене сигурно,
щом веднъж се понадигна
иизлъга до устата ми:
- Бих могъл и да зарежа кораба!
Аз благодарих на тъмнината
и започнах тихо с теб да споря,
изапочнах да те увещавам:
- Заминавай, заминавай…
Но внимавах
да не ме целунеш по клепачите -
би разбрал, че плача.

БУРЯ

Аз ударих вратата и хукнах подире му.
Аз го молех и виках, и плачех…
Под нозете ни мигом избяга баира
и морето изскочи от здрача.

Аз го стигнах и паднах пред него на кея.
Аз му казах:
- Мисли за децата си!
А насреща ни черни баири люлееше
- като нощ почерняла - водата.

Той отиде на кораба с още седмина.
А сирената виеше, виеше.
Той полегна на руля и бързо замина
да спасява разбита гемия.

Онемяла, повдигнах ръце обезсилени
и затиснах сърцето си - язва.
Но да беше останал,
не бих му простила
и завинаги бих го намразила.

НАСТРОЕНИЕ

Днес да нахапя узрелия плод.
Днес да намеря за някого топли слова.
Гаснат вулкани.
И камъка свършва своя живот.
Утре ще бъда трева.

Днес да отпия песен и мед.
Днес да притисна към твоето рамо глава.
Тръгнах на път, а нямам обратен билет.
Утре ще бъда трева.

Днес да зарадвам дете:
дъгата е шарено колело.
Колко са моите земни права?
Днес да прославя отново
Икар и крехкото бяло крило.
Утре ще бъда трева.

Днес да откъсна бухнал градински плод.
Днес да усетя с безчет сетива
всяка усмивка,
всяка сълза на дългия свят.
Утре ще бъда трева.

Днес да надмогна омраза и злъч.
Днес да стъпча противна мълва.
Днес да приличам на слънчев лъч.
Утре ще бъда трева.

Днес да натрупам, днес да раздам
обич и въздух. И синева.
Днес да открия за грозната болка балсам.
Утре ще бъда трева.

Днес да звъни всичко в мен.
Днес през полето есенно
с теб да вървя, да вървя.
Днес да помоля тъй жадно за нежност,
сякаш грее последния ден…
Утре ще бъда трева.

ЕДИН КЪМ ДРУГ

Един към друг от векове вървим
през тежък зной и непосилен мраз.
Защото тоя свят е неделим.
Защото тоя свят
сме ти и аз.

Менят се времена, земята се мени.
След мъка идва благослов.
А любовта от стародавни дни
до днес
си е любов.

Тя ни събира
и разделя във върховен час.
А ние пак един към друг вървим.
Мен дириш ти. Към теб стремя се аз.
Защото тоя свят е неделим.

Неправди. Грешки и тревоги. Но
дъгата-ореол над двама ни трепти.
Жена и мъж. Безсмъртие в едно.
Защото тоя свят
сме аз и ти.