ПЪТУВАЩО КИНО

Красимир Власев

ПЪТУВАЩО КИНО

В нощта свети островчето на малка гара,
през която минава експресен влак.
В колелата гърми фуга на Бах.
Като диригентска палка, дежурният по гара
държи диск с цвят на неузрял слънчоглед.
Прозорчетата са кадри от кинолента
на нискобюджетен филм - така авангарден,
че масовият зрител не го разбира.
Образите се наслагват един върху друг,
сюжетни и железопътни линии се преливат.
Скоростта сякаш пътниците разсича
и в прозорците прелитат само глави.
Цветовете са пъстри като в картините
на Златю Бояджиев от късния му период.
Отминал е влакът. Акациева клонка
след него затихващо маха.
Дежурният върви по пирона
с червена шапка, като крачещ семафор.


ИВАН ПЕЙЧЕВ В КАЛОФЕР

Хората, с които дружеше вече измряха.
Останаха кръчмите, влажни като трюмове корабни.
Твоята чаша празнее под тезгяха -
пиенето от занаят е превърнато в хоби.
Под безшумните мостове Тунджа се дави,
по бреговете тревите никнат римувани.
Десет години от живота си тук остави
и не се запита дали си е струвало.
Думите те обичаха като жени
и без уговорки лягаха в твоите строфи.
По шосето пристигаха провинциалните дни
и спираха на площада в Калофер.


СТАНКА ПЕНЧЕВА НА ГАРА СОПОТ

Чакахме на онзи гол пирон
влака, с който ще пътува Станка.
Косата й с прическа на бретон
напомняше на кестенова сянка.
Тя гледаше полето и мълчеше,
защото вече всяка своя дума
за път прибрала с чантата си беше,
при гребена,червилото, парфюма…
Потегли влакът - пътнически, бавен.
За сбогом дълго махах аз след нея,
дорде напълно хоризонта равен
с чертата на бретона й се слее.


ВСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ПРОЛЕТТА

Пролетта е лекомислен сезон.
Нацъфтелите клони нехаят
за утринните слани.
Това ми напомня за някого.
Пчели целуват безразборно цветя,
пеперуди танцуват голи,
никнат желания и глухарчета…
Какъв безпорядък от бликнал живот!
Какъв очарователен хаос!
Объркващо е, като в дамска чанта…


ВТОРИ ЮНИ

Героичната смърт е разграбена
от живелите преди нас:
Средновековните клади,
бесилото край София,
гарнизонното стрелбище,
Милин камък, кея в Русчук…
Какво остана за нас?
Може би смъртта
на чеховия чиновник?…