Денчо Владимиров

ВЕЗИР И ГЕРГАНА

Нощ в многозвездния хотел “Рамадан”.
На разкошен златист диван се е излегнал Кебапоглу, баш бизнесмен, известен в “алъш вериша” като Везирът.
До него се е излегнала в ефирни копринени одежди нашенска Гергана, с професионален псевдоним Гери.
Везирът смуче марково уиски и предлага и на Гергана-Гери да пийне чашка за настроение преди да продължат съвместното занимание на дивана.
Гергана-Гери обаче твърдо отказва.
И продължала да пие само “фреш”..
Как не я кандардисва цялата дълга нощ в покоите си везирът да пийне от уискито, тя остава непреклонна и твърдо отказва.
И отговаря гордо като далечната си прапрабаба Гергана с менците:
- На живота си ми господар, но на волята ми - не си!
- Вай, вай! - диви се Везирът - Какъв жена! Какъв жена!…

ЗАЩО НЕ СТАНАХ ГОТВАЧ НА КРУИЗЕН КОРАБ

Абе имах и такава възможност.
На панаира в Пловдив красавици от европейско училище за готвачи ми пъхнаха в ръцете рекламна листовка, която ме призоваваше да стана готвач на круизен кораб, след кратко безплатно обучение в някакви курсове по някаква си програма по някаква си ос и под ос.
Впечатли ме месечната заплата на готвача на круизен кораб - 1500 евро. Долу-горе колкото една депутатска заплата у нас. Дали да не опитам? Честно казано, освен да си изпържа яйца по панагюрски и да си направя салата от домати, краставици и лук, друго кулинарно постижение нямам. Но с успешното завършване на курсовете за готвач ще съм вече в друга позиция и ще мога да плавам по океани и морета с круизен параходи да получавам яка заплата .
И аха да подам заявлението си на красавиците от европейското училище за готвачи.
Но размислих в крайна сметка.
Разубеди ме съседът Пастърмаджиев:
- Абе ти луд ли си? - каза той. - Наистина парите, които ще вземаш всеки месец, са почти колкото минималната заплата на депутатите ни, ама разликата в отговорността е огромна - от небето до земята! Един депутат си получава тези пари четири години всеки месец, натискайки някакво копче за гласуване или някоя депутатка и накрая си тръгва от парламента без никакво търсене на отговорност за калпавите закони дето е гласувал. Но ако ти като готвач на круизен кораб сбъркаш даже веднаж да направиш мишмаша или салатата, не както трябва, или прегориш печеното агнешко, пресолиш супата и клиентите ти върнат даже и една чиния, то “гуд бай “, приятел, вън от круизния кораб, може даже да те свалят в движение с лодка и да те оставят на някой безлюден остров да си живееш там като Робинзон Крузо.
Голяма е, съседе, отговорността на готвача на круизен кораб! Я по-добре се захвани за депутатството! Същите пари ще имаш, ама отговорност за калпави закони, забъркани и сервирани на народа - никаква!

КАКВО Е ДА СИ ЗАГУБИШ ОЧИЛАТА

Веднъж ги загубих в София, а трябваше като водещ литературна вечер в читалище в Лозенец да представя пловдивски поети и поетеси. И стана тя, каквато стана. Четейки без очила сценария, представих една от младите пловдивски поетеси, красива госпожица като… майка на 14 деца После се оказа, че на листа било написано за нея, че е започнала да публикува стихове на 14 години.
За един от писателите, чиято годеница бе в салона, дошла да го придружи и да се наслади на славата му, него пък го представих, че има двайсет любовници, с които е карал романи. Вместо да съобщя, че има издадени двайсет любовни романа.
Голям смях падна в салона. Представените от мен след това престанаха да ме познават. Като ме видят, хлътват в подлезите или минават на другия тротоар. В Пловдив все още имаме тротоари, не всичко е заето от маси за дюнери.
Още по-странно приключение след изгубване на очилата ме споходи обаче неотдавна. Сядайки в читалнята в регионалната пловдивска библиотека установих, че някъде пак съм си изръсил очилата.
И с изумление в този ден прочетох в читалнята плакат, поставен самокритично от библиотечното ръководство: “РАЗБИТИ БИБЛИОТЕКИ - В РАЗБИТО ОБЩЕСТВО”. Едва когато взех назаем от читател очилата му, прочетох плаката в автентичния му текст: “РАЗВИТИ БИБЛИОТЕКИ - В РАЗВИТО ОБЩЕСТВО “.
Но най-голямото премеждие ме споходи безспорно отново при последното ми пътуване до София.
Пак бях загубил очилата си и за по-евтино купих от улична сергия очила, азиатска направа. За три лева. И още със слизането си от влака в София, изумен прочетох надпис “РАСТЕ И ДИВЕЕ”. А на това място преди, спомням си, имаше друг надпис “РАСТЕ, НО НЕ СТАРЕЕ”. На сградата на Министерския съвет прочетох девиз “КУЧЕ ВЛАЧИ -ДИРЯ НЯМА!”. А на фасадата на парламента, на мястото на надписа “Съединението прави силата”, стреснат прочетох “ВСЕКИ ДА СЕ СПАСЯВА САМ!”
Захвърлих азиатските очила, отидох при очен лекар и му разказах за приключенията си.
- Не си първият, попаднал на тая партида опасни очила - ми каза докторът. - Те имат магическа способност да представят гледайки през тях… истината!
Не ходих това лято на море, но си купих със спестените пари нови маркови очила.
За да не ги губя повече, съм ги вързал на шията си като чан.
Така и излезе в Пловдив новата мода да се носят очила от млади и стари на шията като чанове.
Сега, чувам, щели да ме впишат в енциклопедията.
На буквата “Д”, раздел “Диктатори”.
Като диктатор на модата в очилата!

ВИНОВЕН ЛИ НИ Е СТАЛИН?

В мерака си да се настани след житейския си край на мястото на Сталин в мавзолея, Хрушчов, който някога е играл като шут до скъсване гопак пред Бащата на народите, му измисли какви ли не грехове. Включително, че Сталин бил казал и управлявал на принципа “Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем”.
Кога е казал това Сталин, нито един от неговото обкръжение не си спомня. Явно, че украинският селски хитрец Хрушчов си го е измислил.
По-скоро Сталин, ако се съди по свършеното от него, е казвал и управлявал на принципа “Има ренегат - има проблем, няма ренегат - няма проблем” , “Има фашист -има проблем, няма фашист - няма проблем”, “Има империалист - има проблем, няма империалист - няма проблем”, „Има социалдемократ, подлога на буржоата - има проблем, няма социалдемократ, подлога на буржоата - няма проблем…”.
Иначе в малка България този модел на лафа “има-няма”, приписван уж на Сталин, си действа с пълна сила вече три десетилетия “демокрация”:
“Има промишленост - има проблем, няма промишленост - няма проблем”,
“Има селско стопанство - има проблем, няма селско стопанство - няма проблем”,
“Има здравеопазване - има проблем, няма здравеопазване - няма проблем”,
“Има провосъдие - има проблем, няма правосъдие - няма проблем”,
“Има образование - има проблем, няма образование - няма проблем”,
“Има армия - има проблем, няма армия - няма проблем”….
А погледнем ли селата ни клети, останали без фелдшери, аптеки, училища без хора, погледнем ли терминалите на летищата, по които всеки ден напускат отечеството си българи и се запиляват къде ли не по света, вече е в пълна сила наистина лафът:

“Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем “.

Сталин обаче за това не ни е виновен.