МОЛИТВА
МОЛИТВА
Мили Боже, светли Боже,
Ти, що гледаш от небето,
направи да бъде светло
и на мене във сърцето.
Че ми легна тежка мъка,
тежка мъка, мили Боже,
откак мама е в леглото
и да стане веч не може.
Аз да легна вместо нея,
тя да седне до леглото
и ръчица топла, мека
да ми сложи на челото…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 9, 1921 г.
***
Тичат с колелата
Катето и Джори.
Всеки се отдръпва
път да им отвори.
А отзад ги гледа
Шарко и се чуди,
вятъра ли гонят
тез дечица луди!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 8, 1921 г.
ЛУДОТО КОТЕ
Боже, нашто коте
място вече не намира.
Де не скача, де не пада,
под какво се не завира!
Уж се свило под долапа,
а с очички стреля, стреля!
Че като подскочи лудо -
право в бялата къделя.
Боже, как я разтърбуши
и търкаля, и увива,
и се цяло целеничко
на пашкул във нея свива!
Ех, да е отнейде баба,
че да дойде, коте лудо,
че да вземе тая хурка…
Та тогаз да видиш чудо!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1923 г.
НЕКА ВЯТЪР ВЕЕ
Нека вятър вее
в нашта пуста стряха -
птичките от нея
вече отлетяха.
Де ли през морета
все пътуват още!
Пътя им в небето
трае дни и нощи.
Там ги чака лято
и цветя, и птички,
в царство най-богато
ще живеят всички.
А пък тук са сбрани
пилците на двора,
и врабци и врани
кацат по стобора.
Нито песни пеят,
нито са красиви,
а пък още смеят
да са горделиви!
Нека вятър вее
в нашта пуста стряха -
птичките от нея
вече отлетяха!…
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1923-1924 г.
СЛЪНЧИЦЕ
Слънчице ле златно,
що си ми се скрило?
Вятърът ме щипе
и боде със жило.
Мръзнат ми без тебе
сгушените птички,
нямам де да скрия
своите ръчички.
Вятърът е лошав,
само знай да духа,
а нощта ще дойде
студена и глуха.
Само ти едничко
си добро в небето,
само ти ми грееш
право във сърцето!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1924-1925 г.
ПЕСЕНЧИЦА
Спете, спете, очички,
стойте мирно, ръчички,
щурченце ви пее,
мама ви люлее,
дядо Господ се навежда
и поглежда:
- Кой е в туй креватче?
- Сестричка и братче,
със четири ръчички,
със четири краченца,
със четири очички.
- Лека нощ на всички!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 10, 1924-1925 г.
СЛЪНЦЕ
Слънчице захожда,
всичко потъмнява,
в тъмното къде ли
слънцето остава?
В други свят ли ходи,
ляга ли в креватче,
има ли си майка,
има ли си братче?
А пък заран рано
сам-само се буди,
Господ го направи
всеки да се чуди.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1925 г.
ПЕПЕРУДИ
Как нашари, как нашари,
Боже, тия пеперуди,
дето всеки им се радва,
дето всеки им се чуди!
Със перо ли, със ръка ли
изнашари им крилата,
или само ги погали
и те цъфнаха в цветята?
Или само си въздъхна,
а те всички оживяха
и от радост като птички
по света се разпиляха?
Или само ги погледна
с Твоята усмивка тиха
и във Теб се, като в слънце,
позлатиха, посребриха?
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1925-1926 г.
МОЛИТВА
О, дядо Господи,
от всички най-добър,
от всички най-голям!
Ти, дето си седиш на небето сам,
а знаеш тук каквото става;
и слънцето отде изгрява,
и де звездичките се крият,
и как тревите сочец пият,
и разцъфтяват, и узряват!
Сега ме гледаш, Божичко, от там,
и знаеш моя грях
и ме е срам, и ме е страх.
А мама рече:
Господ е добър,
на всички ни прощава,
затуй ти давам
сърцето си
и двете си очички,
и двете си ръчички,
да се молят да простиш
на всички братя и сестрички,
и татко да ми се не кара,
и мама да не плаче,
и баба да не е такава стара,
и веч да няма по земята
ни едно сираче,
а пък уроците си утре да ги знам.
О, дядо Господи,
от всички най-добър,
от всички най-голям.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1925-1926 г.
БЛАЗЕ МУ
Шарю, Шарю, ах, блазе му!
Най-добрата дреха има -
нито шита, ни кроена,
а готова всяка зима.
Нито трябва да я четка,
нито да я чисти с кърпа.
Цял ден с нея се търкаля
и я скубе, и я дърпа.
Най му е блазе, задето
ни облича, ни съблича.
Затова и грижи няма,
само скача, само тича.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1926-1927 г.
ТРЪГНАЛИ
Тръгнали в пътечка
мънички дечица,
гледа ги отгоре
Божия звездица.
Гледа и се чуди:
де ли закъсняха!
Другите дечица
веч отдавна спяха.
Как ли си ги чакат
майките, горките,
сигурно им капят
сълзи от очите.
Ах, играта крива,
че не знае мяра,
че за нея цял ден
татко им се кара!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 5, 1926-1927 г.
ОБЛАЧЕ
Облаченце бяло, дето плува.
Викам му да чуе, то не чува.
Махам му с ръчичка, не поглежда,
бялата главичка не навежда.
Със какво ли толкоз е заето?
Дали чува гласове в небето,
дали някой ангел му говори
и го вика да отиде горе?
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1929-1930 г.
КОЛЕДНА ПЕСЕН
Запалете всичките огньове,
облечете всички дрешки нови,
нека бъде всеки във премяна
и земята цялата огряна!
Божа майка ще върви по нея
и детенце в скути ще люлее,
ще дарува с дарове небесни,
а децата ще й пеят песни.
Коледе ле, Божа майко мила,
дето си ни Божи син родила,
дето от иконата наднича
и ни гледа кротко и обича,
и протяга своите ръчички
и по име ни нарича всички -
зарад тоя чуден дар небесен,
днес ти пеем най-хубава песен!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1929-1930 г.
РАДОСТ
Градинчице малка, разцъфтяла,
от цветя си цяла побеляла,
от цветя си цяла пожълтяла
и гориш от макове червени.
Ах, вземи, градинчице, и мене!
Направи ми стръкчета ръцете,
направи ми стъбълце крачката,
да ти цъфна най-хубаво цвете,
да посрещам най-рано зората…
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 8, 1929-1930 г.
ЖАЛБА
Таз година има
много люта зима,
а парици няма,
ще ядеме слама,
ще гризем корици
и снежец за сладко -
вече не донася
нищо вкъщи татко
Мама чуждо мир
и пере, и плаче,
аз самичко гледам
малкото си братче.
Врано черноглава,
ти, врабченце сиво,
колко ми е тежко,
колко ми е криво!
Стига ми коричка
хлебец да си смуча,
само да ме пратят
с книжка да се уча.
Само да не гледам
моите другари,
как от тук минават
с чанти и с буквари.
Ах, не е тъй страшно,
дето е студено,
ами дето аз съм
просто, неучено.
Врано черноглава,
ти, врабченце сиво,
много ми е тежко,
много ми е криво!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 2, кн. 5, 1932 г.
ПРОЛЕТ
Татко ми е насадил
в двора ни дръвче -
него ден съм се родил
мъничко момче.
Оттогаз връстници два
раснем в тоя свят:
сливата ми е сестра,
аз съм неин брат.
Всяка пролет - пълна с цвят,
всяко лято - с плод,
ах, и аз в тоз хубав свят
имам свой живот!
Той сега цъфти, цъфти
в песен, в труд, в игра!
Татко, твоят син честит
много плод събра!
——————————
сп. „Венец”, кн. 7, 1937 г.
ВЕЛИКДЕН
Колкото червени яйчица,
толкова засмени личица,
толкова зарадвани душици,
толкова протегнати ръчици.
Спрете, птички, малко песента,
че камбани бият над света.
Ах, какъв е този ден чудесен,
Бог Исус е радост, слънце, песен.
Бог Исус е в нашето сърце
и в това червено яйчице,
дето го държиме в две ръчички -
Бог Исус е в нашите очички.
——————————
в. „За нашето дете”, бр. 5, 1937 г.
