Пенка Иванова

,,Пролет мила, пролет красна,
О, ти земен рай!
Пролет! Ти недей угасва,
остани без край”
Дора Габе - сп.,,Младина”

Бяхме на някакво мероприятие на Бузлуджа. Почетен гост на Стефан - хижаря беше Самуел Арон, бивш директор на копринената фабрика в Казанлък, преди - с малко прекъсване и след девети четиридесет и четвърта. Съвсем непринудено този човек въодушевено заговори, че тук - на този връх се чувства възвисен. „Панорамата към Долината, кристално чистият въздух…” Самуел Арон продължи да говори. Имаше и чувство за хумор: шеговито подчерта, че първата сричка на парфюмерийния - комбинат „Аро-ма ” носи неговата фамилия. С интерес го слушах, как оживено споделя и моменти от дългогодишното си познанство с - Дора Габе, на която той често гостува.

- Отдаде ли Ви се възможност, би било добре да се срещнете с нея. Аз ще я информирам за вас - каза деветдесетгодишният столичанин г-н Арон. - Интересна е нашата Изидора - може би не знаете, но така е записана първоначално. Хм, имаше една икона на видно място у тях. Аз гледах тихомълком да я махна. Следващия път когато отидох в дома й, отново бе поставена. Казвам й: Дора, защо пак си я сложила на показ?!
„Сами, това е произведение на изкуството, нека остане” - по детски се опитваше да ме убеди тя.

Прекрасен човек е Дора! - продължи г-н Арон. Въпреки, че съм обиколил света, където по известни причини, на времето - са пръснати моите близки, винаги когато съм у Дора, обичам да слушам с какъв плам говори за Женева и за Франция, където е учила; за Варшава - изпратена там като културен съветник в българското посолство; за Чехия и нейния млад приятел и колега - чешкия поет Витезслав Незвал - автор на романа „Като две капки вода” издаден и у нас…

***
Бях в София. На ъгъла на булеварда, седеше момиченце с кошничка, в която имаше свежи минзухари. Разполагах с малко време. Взех едно букетче и се отправих към Дора Габе. Представих се и подчертах:
- Идвам от Казанлък.
Дора Габе се усмихна, по което разбах, че Сами Арон я е уведомил за мен.
- А какво правят децата там?
- Те много обичат вашите произведения и искат да знаят нещо повече и за автора.
- Но нали им се четат мои стихове. Всичко това идва направо от сърцето ми. Какво друго може да им се каже!? - учуди се тя.
- Как какво, че дори и на деветдесет, Дора Габе изглежда добре.
Облечена в яркочервена блуза със жабо, тя действително имаше приятен вид. Като правя сравнение с нейни съвременници - така е. Изразителните й очи показваха, че и в тази възраст човек може да твори, може да бъде полезен.
- Деветдесет и…- смее се тя.
- Неотдавна посетих в нашия край една столетничка от Беломорска Тракия. Тя ми разказа интересни спомени от детството си, свързано с капитан Петко войвода, който е бил личен познат и доверено лице на баща й. Вие сигурно знаете за този легендарен герой, поне от Хайтов.
Като чу името на Хайтов, Дора Габе се позамисли и след малка пауза се оживи:
- Подайте ми моля Ви, най-горната папка - ето там е…
Поетесата попрелисти материалите. Явно нещо конкретно търсеше.
- Знаете ли поемката за ябълката и бука?

,,Аз съм семчица мъничка,
изтърва ме една птичка…”

- Не! - плахо отвърнах аз.
- Написала съм я по образ на Николай Хайтов. Вие, предполагам, сте чели нещо от него?
- Не всичко, но направил ми е впечатление един откъс от книгата ,,Шумки от габър”. В него са отправени добри съвети към тези, които все още ,,имат щастието, да имат живи родители”.

Поетесата извика госпожата, която ме посрещна, но бе проявила тактичност и до този момент не беше при нас.

Дара Габе и подаде разтворената папка, усмихна се и каза:

- Заповядай, Ани! Чети, ако обичаш за Дивата ябълка! А Вие, минете още по-близко - подсети ме тя.
Поемката, посветена на Хайтов много ми допадна. Поетесата явно забеляза това и реши, че може да ни запознае и с други свои произведения…
- Следващото е ,,Слушането най-тежи”. Не забравяйте: нека детето да разбере само, че трябва да бъде послушно. Не назидателно! - подчерта Дора Габе.
Госпожата, която ни четеше, отново започна… Бях се заслушала, но авторката я прекъсна разгорещено:
- Ани, детето и майката са на разстояние?! Тук ще четеш по-бавно. Трябва да се почувства, че те не са толкова близко. Ще забавиш малко.
Опитах се да застана на страната на нашия четец:
- Но, Дора Габе, тя да не е артистка?!
- Беше, а сега е критик - засмя се тя.
Четенето продължи.
- А сега за детето и птичката! И… чети всичко!
Имаше пред вид и заглавието, и автора.
- А сега има едно малко, виж къде е!
Пауза, търси се… Дамата зачете нещо, Дора Габе я прекъсна:
- Това е малко тъжно, Ани, намери друго по…
След като прочете много творби от папката, дамата каза:
- Всичко това ще излезе в пълно издание…
- Дора Габе, Вие много обичате природата, нали?
- Нима не се чувства от всичко това, което е тук - посочи тя към библиотеката, към рафта с нейни произведения. - Обичам Природата, обичам живота и хората. Все още виждам живота напред…А къде са минзухарите? - сети се тя за скромното букетче от слънчевите, златисти, цветенца, които и напомняли за Златна Добруджа.

Дора Габе, която обича Природата, явно я е впечатлило модното цвете на средните векове много рано. Тя е поетизирала минзухара още в първите си творби.
След като се приключи с четенето, Дора Габе говори за Георги Иванов, с когото иска да се срещне, но той бил много зает…; разказа за времето, през което е била в Хисаря, за нейни колеги, с които се е срещнала там и неотдавна са я посетили в дома й.

Подчерта, че би дошла и в Казанлък, но „слънцето, слънцето…откога не съм излизала никъде. Животът е много дълъг. Неотдавна слезнахме до близката редакция. Нали е за децата - съгласих се”.

Беше ми приятно, но времето напредна. Трябваше да тръгвам.

- Много поздрави на децата на Казанлък, на послушните, даже и на непослушните - усмихна се Дора Габе.

На вратата се сбогувах и с дамата, която превърна това посещение в литературна среща, в поетичен рецитал.

Много по-късно разбрах, че тази госпожа е Ана Александрова - поетеса, преводач, балерина, автор на статии по проблемите на балета.

Срещата ми с непримиримата Дора Габе, която не остана безучастна и към перспективната космическа тема, която мина през „хилядите изгреви и залези на дългия живот” беше в последните години от нейния житейския път.