Недьо Горинов

Ив. Костурков - „Съчинения”, издание на комитета „Бележити панагюрци”

Авторът е бележит български писател, умрял преди време. В произведенията му се разкрива чара на неговата благородна душа, проникната от идеализъм и нравствена чистота.

Основният мотив на поезията му е свързан с едно голямо нещастие. Когато Костурков завършваше университета и поемаше трудния път на писателя; когато в душата му се подигаше нещо самоуверено и силно; когато стъпка по стъпка се изкачваше по големи висини - тогава зла съдба подкоси живота му с неизлечима гръдна болест.

Това нещастие се отрази в произведенията му и постоянно го преследваше по пътя му към светлите върхове на изкуството и любовта.

Болестта му послужи като извор на поезия. Всяка стъпка от неговия път е оросена с топла кръв и от всяка стъпка поникват своеобразни цветя, напоени с особен дъх: стихотворения, разкази, писма и спомени.

Ние ще загатнем само за някои от тях.

„Съдба”. Млад човек мечтае за светли идеали и за щастие на всички. Той иска да пробие страшен пролом и да отвори път към нов живот, но едва ли ще може да стори това.

„В небето”. Една измъчена душа се явява смирено пред Бога и го моли да я върне обратно на земята, за да догради своето дело - да осъществи своите смели мечти и чисти блянове - и да я приеме, когато тя стане още по-достойна за своя творец.

„Незнайното”. По своя весел път той върви и отведнъж вижда чудовище, което се увива като змия около него и убива радостите на яснооката му младост.

„Лека нощ”. Интелигентен младеж казва „лека нощ” на една мома, която го много обича. Тя схваща смисъла на тия думи така: остани в своето невежество и в своя духовен мрак. Мъчно й става, когато той я оставя. тя работи за своето етично и естетично развитие, излиза из своята тъмна нощ към светло утро и се оженва за другиго, когато узнава, че нейният кумир се е сгодил за друга. След години тя вижда своя любим човек и когато узнава, че е нещастен в любовта си, пише му писмо, което всъщност е целия разказ.

„Дан на Всемощния”. Една болна жена преди смъртта си хвърля поглед към живота и вижда пролетна красота и долавя весели песни на жизнерадостни лица.

„Срещу съдбата”. Силата на злото, въплътено в „страшния пролом”, в „мраморна жена” и в „незнайното” се явява тук в образа на свиреп партизанин, който убива своя млад противник, душата на който току-що е отворена за чиста любов и безкористна служба на обществото.

„Разказът на бай Герасима”. Излагат се отношения между господари и ратаи, между стари и млади с цел да се упътят младите в живота и да се осъдят недостатъците на старите.

„Воденичар”. Прекрасна идилия, в която користта няма значение пред две искрено влюбени сърца.

„Белият презморец”. Химн на пролетта и любовта.

„Последното пристанище”. Един син, уморен и съсипан душевно и физическо в борба със света, се връща при майка си.

„Любов и страдание”. Няколко писма, в които е разкрита безнадеждната любов на болен младеж, който жадува за слънце и живот.

Всичко, каквато е написал Костурков, е изкъртено от неговата собствена душа. Произведенията му са искрена изповед на дълбока и сантиментална душа, която най-често се излага във форма на писма.

В писмата и в дневника му има ценни мисли и настроения относно поетическото творчество, което за него е било най-скъп и любим блян.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 5, 12 ноември 1932 г.