Чичо Стоян

Усещаме зовът ти сладък,
о, земьо-майко - роден кът!
При още първа капка мляко
от майчината топла гръд
не смучем ли, родино свята,
частици твоя скъпа плът?
Чрез въздуха, вода и билки,
чрез всяка капка - зърно, плод,
ний, твойте рожби, не крепим ли
нищожния си къс живот?
И свързани така със тебе,
и наший дух, и нашта плът,
кой българин не би посрещнал
за тебе с радост свойта смърт,
и кой можал би да не иска
за теб в борбата да е пръв?
Кой твой отрок не дал би с радост
последната си капка кръв?
И кой твърди таквиз че има,
самият той е жалък роб,
и своя грях не ще изкупи
ни приживе, ни в своя гроб!

——————————

сп. „Венец”, кн. 5, 1939 г.