Лозан Такев

Преди половин век във Франция върви студентска стачка, която издига и протестни послания и искания за оставка: „Сбогом, генерал Дьо Гол!”… Няма и съмнение, че тя е организирана от американски наблюдатели, „миротворци” и тям подобни, на каквито ще се нагледаме след това през всичките десетилетия в Европа и по света…
На следващата година президентът на Франция ще произнесе прощално слово и ще се оттегли, а след това Жорж Помпиду ще каже скръбно: „Генерал Дьо Гол умря. Франция осиротя…”

Не си спомням за днешни европейски лидери някой да е произнасял подобни глаголи… И това е справедливо и е заслужено с политика, с поведение и достолепие… Генералът има своето място да е начело на една държава… Колко хубаво е, че именно сега у нас начело има даже не един, а двама генерали… Коментарът оставям на вас за резултатите от това съвпадение… Но надеждата умира последна…

Може и да се каже, че генерал Де Гол е бащата на идеята за Европейския съюз и сега след петдесет години е необходима равносметка за мястото на това икономическо и политическо обединение, особено в дербито му със САЩ, с Америка..

Само припомням за незнаещите какво е казал генералът-воин, пленяван и раняван, успешен премиер и още по-успешен президент на Франция. „Не оставяйте политиката само на политиците!” е едно от посланията му. А както се връщал от посещения в Америка е заявявал, че в САЩ единствената грижа на техните политици е да заграбят и как да запазят заграбеното и оттам единствено може лично да си донесе президентшите им… Тогава е имал предвид съпругата на Кенеди, но и днес президентшата на САЩ има достойно място в това му желание…

Още тогава е отхвърлял ролята на американския долар и се е надявал на единна европейска валута.. А като се е прибирал в страната си, Джон Кенеди е споделял,че само е съпровождал Джаки във Франция…

И нищо повече…

Всички са имали респект от генерала. А той се е срещал и с комунистическите лидери на Европа …Интересни са били случаите и разговорите му на четири очи с Тодор Живков и доктор Мара Малеева през 1966 година. Темата за Вардарска Македония, за Беломорска Тракия, за Южна Добруджа е поставяла в неудобно положение нашия ръководител… Той се измъквал от положението с някакви петнадесет процента население, но доктор Малеева се намесила, че това все пак са български земи. А генералът направил комплимент на Живков, че има умна и прозорлива съпруга… Това разчитаме от днешните хроники и спомени на съветниците му.

Пренесен примера с генерала на Франция президент и европейски лидер Де Гол как бихте си представили и понесли случката на високо равнище, в която генералът примерно минава и гали по главата нашия премиер в столицата на Европейския съюз! Или примерно да седне край кметицата на столицата ни и да я погали по коляното на обществено място както това направи преди време Жозеф Дол - също европейски лидер, дошъл тези дни да нарече „завистници” социалистите и нейния лидер…

Тук можем да засипем страниците с примери за сравнение, но по хигиенни съображения, ще спрем само до тези два… И ще се позова на репликата на Стойчо Керев за „жалката политическа пасмина”, каквато е съвременната европейска върхушка… Моето определение съдържа коментар с нецензурно съдържание, което се позовах на Стойчо Керевото мнение…

Подобен коментар има и отношението ми към един бивш държавен глава с комсомолско и комунистическо потекло… Затова ще се съглася с примера, който даде писателят Димитър Недков за него. Опитвайки се да го сравни с европейския лидер генерал Де Гол, Недков постави на истинското място нашия предишен президент Росен Плевнелиев, който можел да има честта и участта „единствено да му лъска обувките в имението му край Париж”…

А като говорим за вечното дерби между Европа и Америка, ще намерим и отговора и в едни от последните скандали с мястото на Русия в Руско-турската война и Освобождението на България…

Сега като слуша човек волно и неволно политическите разправии около изявлението на руския патриарх за неглижирането на Русия в освободителната й мисия и настървението на определени единици, желанието им за извинение от главата на руската църква според подобни псевдополитици, свещеници, европейски днешни „светила” какво може да се направи като заключение от урока на генерала от Франция!?

Нашият генерал-премиер приема руския патриарх и му се хвали, че е разговарял по телефона с останалите държави и техните лидери да им благодари за участието във войната и Освобождението на България!? Кои са тези държави преди 140 години!? Украйна, Литва, Финландия, Полша, Латвия… Нищо чудно наистина да излезе, че нас от османското владичество преди 140 години ни е освободил преди всичко Европейския съюз!… И как тогава руският патриарх да премълчи пред българския президент - също генерал своето огорчение и оскърбление!

Нещо повече. От националния ефир отекна въпроса в предаването „Вяра и общество” с Горан Благоев: „Ние с кого ще вървим сега - с Евроатлантическите ценности !?/ или с мракобесническите Евразийски структури!?” Каза го един свещеник /Рафаил/, когото не са допуснали до храма „Рождество Христово” под връх Шипка в град Шипка… И беше поканен от Горан Благоев да изрече гнусните си жалби и обвинения…

Връщам се към определението на Стойчо Керев за „жалката политическа пасмина” и си мисля и за нашенската подобна, която трови всекидневно атмосферата и с която продължават уроците по омраза. Но основните курсове за подобни уроци са в българския парламент, където „Съединението прави силата”. Най-вече силата на омразата, противопоставянето, на нетърпимостта и недопускането на друго различно от това на управляващите мнение…

И с тях днес сме готови да се изправим дори срещу освободителите си да поддържаме санкциите срещу тях, най-вече на Щатите по време на вечното дерби между Европа и Америка…

И още нещо. Днес разчитаме да ни помогнат даже в решаването на въпроси от демографската криза у нас на хора като Макрон, Меркел, Тереза Мей, Юнкер и останалите европейски лидери, които с личния си пример са много, много далече от истината и верния път…