ПОЕТ
ПОЕТ
Пробуждаш се.
Отвъд границата между мрак и светлина
остават нощните ти бдения
над образи, над гибел и рождения,
над хиляди несъвместими с теб неща и имена.
Пробуждаш се.
Навън е светло.
В очите ти е разцъфтял светът,
душата във зеленото безмълвно се стопява
далеч от болка и от слава,
примамена от красотата, придобила сякаш плът.
Навън е светло.
И ти си влюбен
в цветята, във тревите, във жена,
завила преди миг зад своя ъгъл.
Очаквал си я и не се излъга -
кръвта догонва тъй изящните й рамена.
О, ти си влюбен!…
И не подозираш,
че може мракът да се върне в слънчев ден,
когато аплодират сътвореното със “браво”,
когато ледено мълчание в сърцето ти остава
и се приютяваш в болката си победен.
Това не подозираш.
А после притъмнява.
И черна птица твоята душа кълве
под сянката на вечното съмнение,
крещят добрите думи в нея неродени
и те затискат лавините от гласове.
А после притъмнява.
И тъй боли…
В гърдите скърца ръб о ръб
и нажежава вътре мелницата всяка рана.
И ти си сам във този свят останал
между море от радост и океан от скръб.
И тъй боли.
КОРИДА
Не е ли този свят арена,
където ме очакват,
където ме намират матадорите?
Забиват в нощите и дните ми
натруфените остриета със финес.
Над мойта кръв необяснимо озверено
едно човечество от зрители
крещи до лудост
или монотонно спори:
ще бъде ли убит бикът и днес?
Аз зная,че голямото им острие ме дебне,
трибуните, когато падна
от един единствен удар
неистово ще закрещят,
ще стихне както под испанското поднебие
прекрасният повей на вятъра
и мойта ярост.
Два коня вероятно ще ме извлекат
през сънищата на живота.
МИСЛИТЕЛЯТ НА РОДЕН
Във каменната му глава
навярно времето човешко
преминава,
редуват се сезони,
мрак и синева,
живот умира
и смъртта го възкресява.
И другите чрез него
мислите четат,
които насаме не са прозрели.
Те чакат думите,
но каменните му уста мълчат
за границата
и безграничието на предела.
Така в материята каменна вглъбен,
на всеки времето изтича неусетно.
Но в него със длетото си
изваял е Роден
великата съдба
на нашата красива вечност.
ПЪТУВАНЕ
Когато някой ден
мечтата ти за път се върне
и облакът в небесен кораб прероден
брега в душата твоя върне,
ще спре на кея й и ти
ще стъпиш пак щастлив на борда.
Пред теб безкраят пак ще заблести,
белязал себе си със твойта гордост.
И ти ще отпътуваш може би,
и може твоят път да е последен
сред звездите с неотбелязани съдби,
когато те в душата ти се вгледат.
Ти ще пътуваш все по своя Млечен път,
дори да бъде някаква илюзия
и вятърът по крехката ти плът
мечтата ти ще вее вместо бяла риза.
В НОЩТА НА КРЪГЛАТА ЛУНА
На Сергей Глебов
В нощта на кръглата луна не ще заспиш,
защото ще те вика някой спомен
и ти след него ще заминеш непреклонен,
забравил себе си почти.
Навярно в твоята представа ще блести
една отдавна неугасваща усмивка, поглед нежен
и в унеса си няма в този миг да забележиш
как сенките на минали години си пропуснал ти.
И ще пристъпваш като във тревожен сън
по светлината подир лунната омая,
в нощта на кръглата луна не ще узнаеш
съдбовната пътека на илюзията вън.
Сърцето твое във нощта на кръглата луна
ще те превърне в музика, в поезия
и няма в нея разумът да е полезен,
защото споменът ще вика твоята душа.
РЕКА
Във сънищата ми тече река
и бистро-бисерна блести водата,
все исках някак да я нарека,
безименна да не се изгуби в светлината.
През нощите е пълна със звезди,
а денем слънце по вълните й лудува.
Не зная кой така нещата подреди,
но знам - без нея аз не бих могъл да съществувам.
И често питам се в особен час:
дали сънят не е поличба странна?
А може би реката да е мойто аз
или е моя мисъл неразбрана.
Не зная докога ще е така -
водата всяка нощ през мен пътува…
Живот навярно трябва да я нарека
и ще тече докато съществувам.
Във сънищата ми тече река
и бистро-бисерна блести водата,
все исках някак да я нарека -
безименна да не се изгуби в светлината.
ДВЕ ЧАШИ
Две чаши,
потъмнели от дълга забрава
и без омайния повик на виното…
Безкрайна тъга
те във мене оставят
и копнежа по неповторимото.
Те помнят горещите устни
и необяснимата лудост в сърцата,
голямата обич, която пропуснах,
безмерната болка в душата.
Две чаши със спомени пълни…
Отдавна изпито е виното.
Две чаши ме гледат безмълвни
с очите на нещо отминало.
