ПРЕЗ ЗИМАТА
ПРЕЗ ЗИМАТА
От небето,
над полето
сняг се сипе и вали
и горите
в планините
с бели пелени покри.
Под земята
семената
тихо трепнали на сън,
в топли скути
хали люти
слушат как вилнеят вън.
Край реките
със шейните
весели деца летят.
И чудесни
зимни песни
във просторите ехтят.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1935-1936 г.
ИИСУС
Рано, преди още
слънце да изгрей,
лекокрила птичка
песен ще запей
и тогаз по пътя
сам Исус Христос
ще премине мълком
гологлав и бос.
Ще целуне всяко
пролетно цветче,
с дар ще го обкичи -
слънчево венче.
Божиите птички
сам ще призове,
зърно ще им хвърли -
пълни класове.
За нивята златни
ще помоли дъжд,
да расте, да крепне
пролетната ръж.
——————————
сп. „Детско знаме”, кн. 10, 1935-1936 г.
ЕЙ, ЛЯТОТО ПРЕМИНА…
Посърнаха листата,
ей есен иде пак,
над китните градини
ще падне дъжд и мрак.
Цветята ще утихнат
и птичките от тук
несетно ще отлитнат
там някъде към юг.
Небето ще заключи
засмения си лик,
ще стихне всяка песен
и всеки детски вик.
И кротко в тишината
разплакан птичи глас
ще шепне: „Пак напролет
ще дойдем ний при вас!”
——————————
в. „Славейче”, бр. 1, 1936-1937 г.
ВИТЛЕЕМСКА ЗВЕЗДА
Пей, девойче, из полето,
тая вечер на небето
блесне нова, лъчезарна,
огнена звезда сияйна.
Тя огря поля, кошари,
спря над къщиците стари,
пръсна светлина в очите,
стопли с блясък чист душите
и над снежните поляни,
над гори, реки, балкани,
възвести, че в нощ студена,
в пещерата приютена
Майка свята в късна доба
е родила мъжка рожба.
Над глава му тихо спрели,
херувими светлочели,
люлчицата залюлели
и му песничка запели:
„Спи ни, чедо ненагледно,
ти си в свята нощ родено.
Бог те праща на земята,
да насаждаш във сърцата
и на прости, и на умни
Божиите думи чудни.”
——————————
в. „Славейче”, бр. 4-5, 1937-1938 г.
ПАДАЙ, СНЕЖКО
Падай, Снежко,
Белодрешко
и покривай,
вред застилай
семената
из нивята!
Сън заспали
в плодни ниви,
те очакват
дни красиви:
да покълнат,
да узреят,
в златен клас
да се налеят.
Падай, Снежко,
Белодрешко
над земята
благодатна
и запазвай семената
за обилна
жетва златна!
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 4, 1937-1938
РОДИНО МОЯ
Родино моя ненагледна,
над тебе слънчев лъч сияй,
сияй и шепне на сърцето:
- Обичай своя роден край!
Над тебе утрото лъчисто
сред златни пламъци играй,
играй и шепне на душата:
- Обичай своя роден край!
Над тебе вихъра среднощен
в тъмата ледена ридай,
ридай и вика с глас нестихващ:
- Обичай своя роден край!
Родино моя ненагледна,
сърцето ми по теб мечтай,
и ден и нощ устата шепнат:
- Обичай своя роден край!
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 6, 1937-1938 г.
ЮНАК И ВЯТЪР
Китка кривнал под калпак,
конче яха млад юнак.
Конче яха и си пей,
вятър златен клас люлей.
- Вей, повявай, ветре мил,
Бог е щедро наспорил,
едро зърно ранен час
да напълни житен клас.
Вей, повявай, донеси
хладен дъжд да ороси,
по долини и поля
изкласилите нивя
да узрее златен плод,
та да храним цял народ.
——————————
в. „Барабанче”, бр. 10, 1938-1939 г.
КАПЯТ ЛИСТИТЕ
Капят листите в гората,
есен е дошла,
виснат облаци дъждовни,
вее буря зла.
Няма вече под стрехите
птиченце да пей,
леден вятър из полето
клоните люлей.
Ручеите в планината
скръбно шумолят
и за хубавото лято
приказки мълвят.
Вред е тъжно, вред е глухо,
няма нигде звук,
отлетяха всички птици
към далечен юг.
——————————
в. „Барабанче”, бр. 21, 1938-1939 г.
РОДНА КЪЩА
Родната къщурка,
извора студен
нося ги в сърцето
всеки божи ден.
Стадото ни вакло,
Шарко закачлив,
с който другарувах
весел и щастлив.
Образа на мама,
изтерзан и благ,
в мене той живее
нежен, мил и драг.
Гдето и да ида
все си ти пред мен,
родна моя стряха,
роден край рожден!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1939-1940 г.
