Илия Йовчев

Глава I.

Аз, х. Златку х. Сребров Бояров, съм роден в Бесарабския Български град, Болград, в 1872. „Какво”, ще извика читателя, „в 1872 ли? Писателя тряба да е убъркал конците. На вярно той тряба да значи 1972.” Прощавам за обидата която тъй ми се прави по незнание; но повтарям, че аз съм прав. Беше точно на 26-й Декемврий (2-й ден на Коледа), часа около четири след пладне, в хиляда и осемстотин и седемдесет и две (не 1972), когато с рев започнах за първ път да дишам въздуха в знаменития тогава Румънски град Болград; който въздух и тогава се отличаваше с същата приятност, както го намерих преди няколко дни през настоящата 2000 година след Христа.

Това мое твърдене ще се види тъй безосновно, особно като приложа че аз съм млад човек, на глед около тридесет годишен; щото всякой би бил оправдан ако захвърли тая книга, и откаже да прочита понататък неща, които от самото начало започват да си личатче са подигравка на доверчивостта му. При все това аз уверявам читателя си, с всяка искренност, че нямам ни най-малко намерение да го заблуждавам. Напротив съм уверен, че ако ме следва за няколко страници, ще го убедя напълно че аз съм прав. И тъй ако читателят допустне че аз знам по-добре от него кога съм роден, ще започна да следвам.

Българския читател вероятно ще погледне недоверчиво към спасителните планове и щастливите им последствия, както са изложени те в това съчинение, и които са тъй всеобщо признати от учените. Наведен под ярема на първобитното си малко-възнаградително занятие, и отчайван постоянно от грабителските безчувствени постъпки, първо на иноверци и после на свои си управници и водители, неговия дух е убит. Той е изгубил всяка надежда за по-производително и щастливо поминуване. Той даже не допуща че има страни, в които човеците нарастват в разумни и хуманни расположения и дела; а опитностите му го правят да мисли, че човечеството е орисано да върви от зле на по-зле - че според колкото се напредва в цивилизован живот и се заработва богатство, толкоз по-ефективно малцина, често най-подлите и безхарактерни, успяват да се позверят с власт и богатство, над бедните и добросъвестните, за по-успешното икономическо поробване масата на обществото.

Наистина, че вред парите са всемогущи да послужат почти на всичките човешки нужди, без да се гледа как са биле те добити. Всякъде пострадват онези които не са се сдобили със средствата признати като неизбежни за човешкото благоденствие. Никъде благородните способности и расположения не доставляват на притяжателите си подобающите материялни и социялни облаги, и никъде се немат приличните насърдчения за развиване най-същественните човешки достойнства. За това вред се водят твърде непристойни боричкания: всякой да граби и да трупа колкото е възможно повече богатство, често без да избира средствата си. Но, след всичко, едва ли има сфера в която напредъка да е по-осязателен отколкото е в общественния строй. Всичките преобразования, които просветените човешки умове прибавят в механиката, науките и изящните изкуства; всичките добавочни улеснения в материялно отношение; всичките обобщения на възвишени чувства, всичко помага за подобряването на общественния строй; а с това заедно се дава сигурен и най-съществен потик към личното възвишаване. Има важни признаци че човечеството напредва бърже към идеялното си предназначение. Хърбърт Спенсър дава правото мерило за оценяване личното и общественно развитие. Той казва: до колкото човеците напущат враждебните си настроения и междуособия едни към други, и се въодушевляват от благоволение и пожертвувания, до толкоз те минуват от дивия в образован начин на живеяне. До колкото взглядовете и идеята за себелюбие се ограничавав задоволяването на личните нужди и страсти, или и онез на рождбите, до толкоз човек приближава чувствата и стремленията си до скотските; а според колкото той развива обзора и понятията си, разпростира кръга на интересите си, свързва съдбата си с общото човечество, и е готов да жертвува и да се пренесе в жертва за ближните си, за иностранци или за неприятелите си, до толкова той става повече и повече съвършен, и се уподобява на Спасителя Иисуса Христа - става повече и повече „съвършен, както е съвършен Небесний му Отец”. Колкото и да е било мъчно - да се противостои против силния порой от разврат и упадък, насърдчавани от невежия първобитен обществен строй, пак мнозина, още от древните времена, са предпочели да страдат като мъченици в защита за възвишени идеи и права, отколкото да извличат некои вигоди, като съучастници в угнетения и неправди. За голямо щастие на човечеството поборниците за преобразования постоянно са се умножавали и са преодолявали, и явни признаци има че слънцето на правдата наближава да изгрее и да премахне мрака на неразбранщината от човеците. Няма вече владетелите, които печаха по няколко човешки жертви за обяда и вечерята си; няма онези тирани, които потрошаваха имота и живота на хиляди човешки същества, за да си направят една пирамидална гробница или друга великолепна глупост; няма онази необуздана власт, която превръща човешката маса в скотове за теглене или за клане. Напротив по на дневен ред е прогонването като пътпъдъци ройалитетите, както става в Франция, и пресядането на онези богаташи, които немилостиво са потъпквали правата на нещастните си работници, както повече или по-малко става в всяка образована страна. По-пристойно, по-доблестно се счита днес човек да негодува и да се излага на страдания, като възстава притов тираниите на короносаните глави на властите, и да застава и страда с другарите си в стачки против жестоките капиталисти, отколкото да бъде блюдолизец и да служи за оръдие на безсъвестни владетели-управници или богаташи. Наистина, че „кръв се с кръв не измива”; но, докато никой просветен човек не одобрява късогледите и строги мерки на страждущите подвластни и бедни, всякой най-усърдно осъжда въспитаните аристократи и богати, които от незапамятни времена са тъпкали правата на събратията си, и с това постоянно са ги държали в отчаянно положение, и са ги поощрявали да се противят с жестокости, против жестокостите които те им налагат.

Тази борба следва да се види, и по видимо е неравна и в полза на тираните. Онези които слепите обстоятелства са надарили с същинско или мнимо особно-кръвно потекло, или с голям куп имане, се радват на съюзничеството на „всемогущия лев”, на изменничеството на законите и властите и изобщо се видят като въоръжени от пети до глава против нещастните подвластни и бедни. А тез последните като че с съвсем голи ръце воюват за човешките си права, или и за самото си съществувание. Като че Християнските мъченици са хвърлени в арената на колезиума, да бъдат жертва на отровата на ехидните и раскъсването на зверовете. Но по-отблизо запознаване с таз борба ще изяви че отровните зъби са извадени и ногтите подрязани или и откорен истръгнати от панчите. Няма вече онова подчинение, онова раболепие, което служаше като бич в ръката на аристократа или богаташа, било да шиба псето което се подмилква и тракаля пред краката му, било да му диктува да обикаля полетата за да му донася лов за гоенето и страстите му. Мнозина, които в миналите векове биха биле терор и наказание с властта и средствата си, днес, или тръсят помощта на особни условия и обстоятелства за да проявят някак злобните си себелюбиви замисли, или се примиряват с положението си и стават безвредни или и полезни граждани. Голямо множество знаменити, по произхождение и богатство, гледат да придобият любовта и почетта на съгражданите си, и да станат популярни в света посредством човеколюбиви обноски и пожертвования за доброто на човечеството изобщо.

Ако вземем за пример Съединените Държави на Америка, които са служили за образец и на автора, ще видим че действително бързо се въдворява желателното равенство между учени и прости, между благородни и худородни, и между богати и сиромаси. Вместо надменчивост и угнетения от една страна и страхувания и раболепие от друга, бързо се поставят основите на споразумения и побратимяване, въз хуманни начала; и то с отстъпки от страна на силните. Голямо множество от заможните и знаменитите с благодарение понасят по-голям дял от разноските и труда нуждни за поддържане просвещението и порядъка, от колкото е припадающата им се по закона съразмерност. Някои като че се надпреварят да се притекат на помощ, с лептата и таланта си, за премахване съществующата голяма и опасна за всички разлика в умственно и материялно отношение между сънародниците си, или и между човечеството изобщо. Никой друг народ не жертвува толкоз колкото Американския за просвещаването и ощастливяването на обществото си, или и на целия свят. Всичките висши училища, гимназии, семинарии, и даже почти всичките военни училища, и изобщо всичкото народно просвещение се поддържа от частна инициятива и с пожертвувания за бедните. Като се има пред вид че изобщо всичките училища са богато надарени и че някои от университетите, каквито са Харвардовий и Иейловий, са най-богатите в света, и че всичките милиарди които съставляват имотите им са подарени; че чрез волни подаръци се събират всяка година милиарди за распространявание морал и религиозност между народа и испроваждание всякакви мисионери в странство; че от същия источник дохождат други милиарди за обдържането хилядите болници, сиротопиталища, завединия за стари мъже, за стари жини, за луди, глухонеми, слепи, бедни на които да се търси работа и да се хранят додето се настанят некъде, и пр. и пр. и пр. човек се смайва с огромността на Американската пожертвователност.

Несумненно Американския народ жертвува повече от сто пъти колкото е нашия Държавен бюджет в частни пожертвувания. Да, повече от десет милиарда годишно се дават доброволно за да се поддържат училищата, църквите и всякаквито видове благотворителни заведения, и за частни помощи за онез които са в нужда. Някои казват че Американците жертвуват защото са богати. На такива ще кажа че те са станали богати именно защото са си разбирали интересите, и са жертвували за да се упътят към забогатяване и щастие.* За в интереса на всички е да жертвуват за образованието и повишаването на народната маса. Едва е имало по-дива, почти в всяко отношение, страна от Америка; и онез които са биле изгнани или са избягали от Европа, са биле между най-нещастните бедни, и са пристигнали в Америка почти само с едните брадви и едните пушки в ръце. Как, прочее, са успели да изсекат горите, да избият и прогонят дивяча и диваците, и да си направят най-завидното отечество в света? Именно като са имали по-обширни и прави понятия за интересите си. Още от началото те поставиха началата на управлението и съотношенията помежду си на по-голямо равенство и братство, отколкото имаше между народите в старий свят. Още от началото не е допустнато да има класове в железниците, трамваите и параходите, и се е насърдчавало всякой да бъде почитан и да стане почтен.

Но най-ефективното послужване за напредъка на обществото не е с парични жертви. Американците, повече от кой да е друг народ лично работят за облагородяването на масата си. Всяка църква била тя в град, село или на къра, е важен разсадник за моралното и социялно благоденствие в нейната околност. Всяка си има неделното училище и комисии за послужвание на разни нужди на онез които живеят на около, без да се гледа да ли са те членове на някоя църква или не. Всичките учители в неделното училище; всичките членове в женските, младежските и други дружества, числото на които възлиза на повече от милион, работят даром, и то с преданност и навременност, с каквито особно Американците са известни. Изобщо най-заможните и отлични мъже и жени предвождат тези полчища на личното послужвание за въдворяването на съзнание и благоденствие в населението. Не съм виждал по-величественни, по-насърдчителни гледища от Американските неделни училища; дето, твърде често даже банкери, съдии, сенатори, губернатори или и сам Председателя на Републиката, седят между младежи или деца, и ги наставляват в пътеките по които тряба да вървят за да станат благородни и достойни граждани. Така въспитавани от детинството си. Голямото множество от Американците не се обленяват, да посещават болници и затвори, да бдят с страждущи и да подпомагат в разните нужди на събратията си. При всяка голяма фабрика има наредби за въспитаванието и повишаванието на работниците. Има повече от сто фабрики в Америка в които господарите и всичките работници в тях вземат дялове от печалбите, вместо заплати, и изобщо положението на Американските работници е много по-подобрено отколкото онова на Европейските…

——————-

*Хуманните расположения на Американците са распръснали на всякъде в Съединените Държави разни благородни заведения каквито са или рядкост в други образовани страни или и никак не съществуват. Например в няколко градове има болници за коне, кучета и котки. Дружеството „Царските Дъщери”, което изобщо състои от най-благородни госпожи, е распространено почти в всякой град и в много села, и има за задача да се грижи за покровителството на животните. Много пъти съм виждал в Ню-Иорк, Бостон и други градове, добре облечени госпожи да събират болни котки и кучета при испълнявание на дружественните си обязанности. Знам че има в Ню-Иорк и съм чувал че има и в други градове болници за кукли, дето бедните детца занасят или испроваждат болните си (всакатени) кукли за да се церят! Спомянувам това, за да види Българския читател, че съчувствието на високо-образованите и заможни често се простира и до косвенните средства за облагородявание и ощастливявание населението. От голяма важност е да се премахнат зрелищата на жестокости даже към животните, и да се поправят сърдцата на бедните деца, които са се счупили заедно с нещастието което е сполетяло куклите им.

——————————

Печатница Костадин Г. Чинков - София, 1900 г.