Борис Наков

„Лестница от безсмъртни” от Жорж Нурижан, София, 1935 г.

Жорж Нурижан е писател, чието творчество се ръководи от едни определени цели. Онова, което характеризира неговата писателска дейност, то е неговото служение на една идея, неговото желание да работи за сближението на два народа - италианския и българския.

А знайно е, че най-добрият път за взаимното опознаване на народите, това е размяната на културни ценности, езикът, изкуството.

От всичко онова, което Нурижан е написал досега, се вижда, че той неуморно следва тоя път. Неговите книги, издавани на италиански и български са будели голям интерес - и то преди всичко със своята навременност, както и поради естеството на разглежданите въпроси.

Последната му книга „Лестница от безсмъртни” гони същата цел. Това, наистина, Нурижан не казва в предговора на книгата си, но то проличава в цялото нейно съдържание.

С тази книга Нурижан ни въвежда в средата на италианските гении. В италианската култура, безспорно, има гениални личности, и то не само в областта на музиката, науката, живописта, пък даже и в политиката.

Очерките си Нурижан започва с великия Данте Алигиери. Неговият живот и творчество са разгледани доста подробно; авторът изнася нови сведения, непознати нам, около личността на поета. На Беатриче той също отделя значително място. Спрял се е и на епохата, на развилите се по него време политически събития. Вътрешния, психологически образ на Данте е обрисуван в неговата пълнота.

Тук, както и при следващите очерки, Нурижан подчертава не само своята осведоменост по онова, което пише, но и едно умение да изтъква значителното в събитията, да вниква в техния дълбок смисъл, да изтъква значението им за личността.

Със същата ориентираност, със същото вдълбочаване във фактите и вътрешната, душевна същина на разглежданите личности, Нурижан нахвърля мрачния, песимистичния портрет на Леопарди, светлия, мистичен лик на Франциск Асизки, разглежда многостранната дейност на Леонардо да Винчи, творчеството на Мандзони, Росини, делото на Галилей, на тайнствения Макиавели.

Езикът и стилът на автора, ведно с оная добросъвестност и широта, с които се разглеждат безсмъртниците на италианския гений, правят от тая книга едно истинско помагало за ония, които искат да опознаят по-обстойно многостранния дух на Италия.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 282, 25.09.1935 г.