Таньо Клисуров

УГОВОРКА В РОЗОВО

Поете, съблечи социалната си кожа!
Пиши за радостта в човешките души,
пиши възторжено за всички твари божии,
за слънцето и за дъжда пиши!
Че не разбра ли, време е, цветът на очилата си
да замениш със цвят порозовял
и да забравиш старците, стотинките пресмятащи,
и да забравиш младите от онзи терминал,
от който се отлита - не като нтиче ято
/то пак ще завърне на пролет у дома/,
отлитането тяхно е „сбогом” в синевата,
ще се завръщат само техните писма;
и да забравиш мутрите - на мрака властелините,
ограбените къщи и болните без лек,
опразнените храмове, и фабриките сринати,
отдавна недочували гласа на жив човек…
Поете, оправдан ще си, за тебе хлябът също
е нужен, позволени са ти малките лъжи…
Трепери химиката, а съвестта се мръщи:
„За Бога, откажи!”

***

„Деца, боя се зарад вас…”
Н. Вапцаров

Деца, не зарад вас боя се аз,
от вас е моят страх, че ежечасно
в душите ваши демони порастват.
А кой над демоните има власт?
Не е ли страшно: пистолет в ръка
и нож окървавен детето хвана.
Във филмите на ужаса така
и Хичкок не видя го на екрана.
Не е метафора. И няма спор -
това е Бъдещето. И додето спите,
човеци утрешни, дете с топор
ще се надвеси мълком над главите…
Греша ли? По-добре е да греша,
ала виновниците трябва да открием.
И аз не мога да ви утеша:
виновниците сме самите ние -
бащите на безмилостното Зло.
Присъдата да понесем е редно.
Било е времето по-робско и по-бедно,
но по-жестоко то не е било!

***
И аз признавам, че отчаян бил съм.
В такива мигове, знам, не помагат
ни книгите, ни хапчета, ни билки,
ни блага вест, дошла тогаз на прага.
Спасението идва най-случайно
с неподозирана, банална фраза.
Споделям я, не ще я пазя тайна:
„Обичам те!” - любимата ми казва.

***
Не бе ли, Разум, побеждаван често
от поривите бурни на Страстта?
И ако бъда в отговора честен,
ще кажа: победител беше Тя.

Човек съм. И това ме оправдава.
Но има мигове, разколебан,
си давам сметка: Съвестта е права -
грешил съм много и изпитвам свян.

Изглежда възрастта ще е причина
на Разума да дойде също ред.
Все по-безгрешен ставам и невинен
и все по-малко вече съм поет.

***
Когато всичко вече е изречено
и всеки жест познат е ог години,
тогава нищо няма да попречи
на любовта от вас да си замине.

Избухнат ли жестоки пледоарии,
съжителството е съдба нелека.
Приличате на риби във аквариум,
водата в който бавно е изтекла.

Мълчание след туй - тревожно, дълго
и в него нещо траурно звучи.
И вие се поглеждате на дъното
с безчувствени - по рибешки - очи.