ПАНОРАМА НА ПРЕСТЪПНОТО ВРЕМЕ
Напоследък по здравословни причини ми се наложи домашно лечение, та изгледах редица годишни концерти от българската естрада, както и немного стари български филми от поредицата „Лачените обувки на българското кино”.
Наслушах се на хитови песни от репертоарите на Йорданка Христова, Орлин Горанов, Росица Кирилова, Силвия Кацарова, Михаил Белчев, Тоника СВ, ФСБ, „Диана експрес”, „Сигнал”, които озвучиха домашното ми пространство в панелния хол и върнаха с „Детския спомен” по музика на Димитър Пенев с изпълнението на дуета Кристина Димитрова и Орлин Горанов спомените ми за българската музикално интонационна среда и българската естрада от престъпното време преди 1989 година.
А „Нещо лично” с Митко Щерев при Слави Трифонов извика и въпроса, който и двамата сами решиха да направят специален концерт в навечерието на 24 май с песните на филмовия композитор на столетието и великолепния песенник автор на вечни забавни песни с участието на певци от различни поколения, като се опитат и да съберат за случая Лили Иванова, Мими Иванова, Васил Найденов, „Диана експрес”, Илия Ангелов, както и Куку бенд и неговите солисти Борис, Лили и Невена. Ако не бяха го обявили по телевизията, лично щях да им пиша да го направят, заради зрителите…
В същото време у мен все повече се налага и друга идея… Аджеба, след като се налага да живеем с „престъпници” от миналия век, докога ще им пеем песните! Докога ще се възхищаваме от техните хитове и шедьоври!? Нали времето е било престъпно!
Как този престъпен период е допуснал такива културни върхове, които вече почти три десетилетия не можем да забравим и да се отървем от тяхното присъствие!
Хайде стига с песните на Лили Иванова, с песните на Емил Димитров, на Ритон, на Васил Найденов, на Силвия Кацарова, на Веселин Маринов, на Михаил Белчев, на Богдана Карадочева, на всички останали - няма да стигне мястото да ги изредя всички любими гласове на българската естрада…
Стига! Щом са раждани в престъпно време, да се забранят със същите законови норми, които обявиха периода до 1989 година за престъпен, мракобеснически, за „кървава история на БКП” според думите на една учителка, сега депутатка от „Герб”, ако не се лъжа май по име беше Галя Захариева…
Дойде празник и бам - на екрана филми от престъпното време. Скоро пак гледах „Крадецът на праскови” по книгата на Емилян Станев. Погледайте малко телевизия и ще видите само образци от времето преди 1989 година /„Оркестър без име”, „Опасен чар”, „Дами канят”, „Матриархат”, „Отклонение”, „Осъдени души”, „Селянинът с колелото”/ - над сто и повече са заглавията,които неотдавна класирахме носталгично, с благодарност и с обич…
Не,трябва да има забрана над всичко, което е създадено при опитите на социализма да прави изкуство и култура… Щом в десети клас ще изучават децата ни само негативите и влиянието на комунистическата партия да се създава вредна литература, да звучат песни с неправилна интонационна среда, да се снимат филми, които създават неправилен вкус и фалшива естетическа хармония, които възпитават у поколенията грешен мироглед, или не са правилно ориентирани към изграждането на демократично общество, каквото примерно е днешното, да се наложи вето от днешното Народно събрание веднага и се забранят - също веднага и със стара дата, ако може! -излъчванията и повторенията на всички съмнителни заглавия от онова време!
Никакви песни, никакви книги, никакви филми от времето, което със съмнително мнозинство народни представители обявиха за грешно и престъпно! И гласуваха с престъпното си мнозинство в парламента.
Имената им да се посочват непрекъснато при подобни запитвания защо никой вече не пее „Моя страна, моя България”, „Детски спомен”, „Ако си дал” и така нататък. Има ги песните примерно в БГ Радио - хиляда или поне петстотин са класирани. Същото да се практикува и при желание да се повтори филм, създаден в същия период… А суверенът- народът да се съобрази със закона, естествено!
Ако всичко това се приеме обаче като недемократично, нецелесъобразно или цинично и недопустимо, предлагам при всяка подобна екранна среща с подобни автори, певци, филми, песни и други културни ретроспекции и излъчвания да има телевизионна шапка или надпис: „Панорама на престъпното време”…
То и сега всичко това се случва. Панорамата си върви. Песните се леят безгрижно и необезпокоявани, филмите се въртят и връщат сантиментални преживявания, само дето никой не подсказва, че това са „престъпни” постижения на писатели, композитори и изпълнители, на актьори и режисьори от времето между 1944 и 1989 години.
Какво пък! Нека хората гледат единствено новите филмови „шедьоври” и наградени дори „ленти”. Нека слушат новите хитове рап парчета. Да спрем с носталгията по старото време! Още повече, че и сега в парламента има макар и крехко и несигурно мнозинство по въпроса. Нали сме парламентарна република! Не искаме референдуми да решават въпросите… Страх ни е от президентска република. Страх ни е от електронно гласуване! Страх ни е от задължително гласуване… Страх ни е, ако премахнем държавната субсидия!… А ни е добре с уж парламентарна демокрация и държава, в която всичко се диктува и заверява „нотариално” от премиера…
Добре, че поне Карл Май не е живял в годините между лето 1944-то и 1989-то… Иначе под ударите на съдбата и Народното събрание щеше да попадне също и Винету!
