Любен Панов

Че героят на Йордан Радичков си е имал една тайна, която човечецът си е пазел на връщане от пазара, имал си е. Как иначе до наши дни щеше да стигне знаменателното „Мамка му й прасе!”, ако беше я споделил със своите съселяни. Защото хората винаги забелязват не явните, а тайните неща. Тайните неща се знаят и помнят за цял живот, препредават се от поколение на поколение, те дават и вярата, и надеждата, и любовта.

Е, и лъжата, разбира се, но кой е казал пък, че лъжата не е полезна. Давидко не се е доверил даже и на създателя си, защото сигурно е предусещал, че иначе писателят няма да го избере за герой на разказа. Какъв герой ще е, ако не е облечен в мистичност, нали, просто един беден селяк с торба на рамо щеше да бъде, в която грухти едно още по-просто и по-бедно от него прасе.

Тъй като и в моето село от няколко дни насам се случват едни подобни неща, а днес съвсем подобни, сериозно се замислих за „казуса” Давидко. И май че ако не съвсем, поне донякъде се доближих до неговата тайна, която с опрощението на покойния писател ще се опитам да разкрия.

Но първо да ви припомня за какво ставаше дума в разказа.

Отива Давидко рано на пазар, среща приятел от Студено Буче, онзи му продава мъжко прасе с отстъпка, за 250 стари лева, работата е свършена и Давидко си тръгва обратно за село. Да, ама насреща му се занизват един след друг позакъснелите за пазар селяни и всеки го спира с въпроса какво е това в торбата, от кого е купил прасето, за колко го е купил, мъжко ли е или женско.

Дотяга му това селско любопитство на Давидко и той се ядосва. Здраво се ядосва:

“Мигар някой може да издържи да разказва непрекъснато как е купил прасе от един свой човек от Студено буче…И най-хрисимият човечец да е, па и той ще избухне накрая….Нося прасето и усещам как ставам все по-свиреп и по-свиреп…Тъкмо минавам завоя, гледам, насреща ми иде свещеникът. И не го дочаквам дип, ами още отдалеч му викам, и то доста свирепо: Еей, купил съм прасе от едного от Студено буче за двеста и петдесет лева, мъжко, и ако някой пита повече - МАМКА МУ! Друг път свещеникът ще ми каже: Добра среща!, аз ще кажа: Дал бог добро! А сега да видиш как свещеникът сам си каза: Добра среща!, сам си отговори: Дал бог добро!, и като драсна по пътя, та расото му стана на парашут из въздуха…”

Ще попитате - а защо Давидко, вместо да заплашва с това „Мамка му!”, не вземе да развърже торбата, за да види свещеникът що е това тъй яко завързано там прасе?! Ето тука е тайната! Защото, ако Давидко отвори торбата, какво ще види свещеникът? Ще види едно състарено животно, едва не простило се вече със земните си радости.

Сбръчкана и без драмче сланина отдолу свинска кожа, която и за цървули вече не става, изкривили се от рахита джолани и едни гурелясали свински очета, които не могат нищо да видят по-далече от прътите на мръсната кочина, в която е държано.

Това щеше да види свещеникът, ако Давидко бе отворил торбата.

И най-важното, и най-важното:

Щеше да се наложи Давидко да признае, че само преди година, когато това животно е било розовко, дебелко и пъргаво сукалче, което с ровенето си е давало живот на кокошките в двора, неговият приятел от Студено Буче го е подлъгал и го е купил само за 50 стари лева…

И че днеска, на пазара, същият този приятел е направил рекламация на тогавашното сукалче, показвайки му рахитичната свиня, която оферирал за 250 стари лева…Които Давидко, под страха от ммеждуселски селски скандал, е броил доброволно.

Ще речете: добре де, какво му е коствало на Давидко да ревне „Мамка й свиня!”, а не „Мамка му й прасе!”.

Ами по същата причина: да не се издаде за тази срамна за цялото село сделка на пазара в Студено Буче. Истината за нея ще остане само между двамата.