Георги Майоров

Самобитността в творчеството на 40 автори е в основата на прозренията и в новата книга ,,Портрети и позиции” на литературния критик Пенчо Чернаев.

Още в първите страници впечатлява истинното разнищване на стиховете в книгата на Велин Георгиев ,,Знак”. В контекста на цялостното му стихословие изтъква неговата неудържимост да прилича само на себе си в екстаза да твори, който ,,дръзко вплита актуално и глобално, битово и космично, злободнвно (у нас) и планетарно”, без да ,,робува на жанрове, а сам си кове своите полусонети, соло-дуети, тристишия, 4х4 и т.н”.

Дългогодишното им приятелство и почти всекидневеното им другаруване позволяват на литературния критик да навлиза в тайствените глъбини на Велин Георгиев, да вникне и в дълбоката душевна покруса на поета от загубата на неговата муза и съпруга Снежана Пейчева.

Така вижда и ръкописа на цял цикъл стихотворения, където Велин изказва голямата си любов и неизказаната цялостна благодарност към своята спътничка - Муза:

Ти изгоря, но ето - виж,
сега ми светиш ти.

В ,,Тиквени каляски” на Светлана Йонкова намира стиховете й като ,,фини, прозрачни и светли” с „висок заряд”, с ,,обемна мисъл и нарочно търсена простота на изказа”. За Нели Горбанова с нейната книга ,,По пътя…” заключава: ,,Все още недостатъчно познавана, нелансирана и неизтласквана напред, Нели Горбанова продължава някак самотно, но гордо и достойно, като болярка, да внася своя китен дар в съвременната българска лирика”.

В други страници ни обяснява (и на себе си) защо ,,е популярен и обичан поет Драгомир Шопов дори в сегашния ,,безмилостен свят”. С тънка задушевност констатира, че ,,въпреки над петдесетте книги, Матей Шопкин остава все тъй единен и цялостен, верен на принципите и убежденията си, на вричанията и заклинанията си, на България”.

Автопортрета на дългогодишния ни приятел Христо Черняев рисува чрез книгата ,,Образи и слово”, който извоюва ,,достойно място в българската литература”.

Обаятелен е биографичният портрет на поета и писателя Христо Медникаров, който ,,се вписва сред най-доброто в съвременната българска лирика”. Заглавието ,,Златното перо на белетриста”, взето от романа на Стоян Бойчев ,,Златното ведро”, Пенчо Чернаев потапя и промива цялото творчество на големия белетрист.

На ,,Мъжество и нежност” се възхищава от новото издание на ,,Когато Господ ходеше по земята” на Никола Радев, който е ,,забъркал един зашеметяващ коктейл от литература, мъдрост, познания, хумор, ирония и самоирония, който опива и опиянява читателя”.

За книгата ,,Гласове от далече” на Николай Тодоров отбелязва, че ,,разказът е великолепен, грабващ и завладяващ”. Критикът признава и своето благородство: ,,Никога не съм искал в моите редове да владее някакъв хладен , ,,обективен” анализ. Винаги съм желал да се зарадвам с автора и сполуката му, да му стисна с благодарност ръката, да го посоча и на читателите. Тогава изпитвам удоволствие. За какво ми е на мен литературна критика, ако това не мога да кажа и да направя?!”.

Затова и книгата на Н. Тодоров определя като ,,красив венец на едно дългогодишно писателско дело”. Проницателния Петко Тодоров с право го нарича ,,стожер в съвременната литературна критика и фигура, каквато друга няма”.

За Георги Ведроденски искрено отбелязва, че ,,в сянката на сатирика обаче не е достатъчно видяна и оценена поезията на Ведроденски, макар че и в тая област той е явление, заслужаващо специално внимание”.

Книгата на Владимир Свинтила ,,От светкавици озарени” пък е написана да докаже как ,,цялата древност и светът на героите-учени служат на автора, за да побеседва с младите читатели какви искат да станат те, да ги накара да се замислят за избора на своя жизнен път, за своето утрешно призвание”.

Пенчо Чернаев също възславя големия принос на историка Петър Добрев да популяризира ,,четирите български държави” от античността до днешното й величие. И че ,,Европа започна от България”. Отхвърля и ,,тюркския произход на българите”.

Критикът проследява и цялото творчество на писателите Атанас Тончев, Константин Терзиев, Георги Стоянов-Бигор и други. За Магдалена Шумарова с ясна категоричност пише: ,,Недооценявана, деликатно или грубо заобикаляна, тя десетилетия наред тихо и безшумно преплита пръсти по своята арфа и изтръгва от нея задушевни акорди, намерили пристан в стиховете й”.

Особено радостно е, че Пенчо Чернаев отделя цели 12 страници за ,,Сладкогласият…” земляк и голям белетрист Филип Марински. Той преди години го извести на тези, които не го виждаха, а сега без капака колебание защитава неговия ,,богат и необозрим духовен свят… дълбоки човешки изживявания, които вълнуват, разтърсват и…пречистват”. И още. Че за майсторството на този белетрист ,,трябва да се говори, защото то е налице”. Той е ,,белетрист от класа, от хайтовото коляно!” и ,,е един от най-добрите ни съвременни разказвачи”.

Пенчо Чернаев спира вниманието ни и на имената на редица поети критици и обратно - на критици, вдадени и в поезията като Чавдар Добрев. А в тези кръстоски се случват и много добри попадения. Както е и с Иван Гранитски. Не спестява обаче и критиката към тях.

С обилни доказателства Пенчо Чернаев изчиства неверните навеи за романа ,,Калуня-каля” на Георги Божилов и го нарежда ,,сред имената на най-големите ни съвременни писатели-епици”. С пълно право жигосва писоарната поезия (ако можем въобще да я наречем поезия) на Андрей Слабаков. Неговата арогантност вбесява и яви ли се на екрана, веднага сменям канала. Той не заслужава повече от изречение.

Какво още споделя литературният критик Пенчо Чернаев? Накратко. Избира избраното на Банко Банков, Иван Въловото ,,въдичерство” в литературата и ,,уравновесената, зряла, скептично мъдра” поетеса Стоянка Митева-Балева след почти половин вековното й мълчание, драматизма в народната песен ,,Хубава Дона”, поредната белетристична книга ,,Женска рожба” на Димитър Златев, който ,,утвърждава златното си име на поет и белетрист в съвременната ни литература”.

Оглежда разказите на Петър Доневски в книгата ,,Обидени души”, които са ,,силен художествен и емоционален документ, сърдечна авторова изповед, писателски принос към все още неразказаната история на съвременното българско село”.

Убеждава ни как Румяна Радева превръща битието в литература, колко впечатляващи са странстванията на Лидия Николова по света и в литературата, колко интересна е белетристичната панорама на днешния ден в новата книга ,,Обратно слънце” на Никола Николов, ден на шепа богаташи и на милиони бедстващи.

Не подминава надпяваното на поета Александър Михайлов с негови съидейници в обичта си към Русия в книгата ,,Руска тройка”, голямото раздаващо се сърце на поетесата Красимира Кацарска, намерилия себе си писател Дилян Бенев в новата му книга с разкази ,,Обсебване”.

Как Атанас Славчев е подредил ,,Последната събота на май” с миниатюри за ,,изстрадани мисли, опит и мъдрост” и окръгля своите портрети и позиции с емоционалната и модерна книга ,,Моят луд век” на Лиляна Стефанова и с Краси Заркова, която ,,се състезава на световното културно поле” с книгата си ,,Самодива”.

Толерантният Пенчо Чернаев не от сега твори проницателна критика. Но и в тази си книга търси самобитното в творчеството на авторите, критикува неосъзнати посоки, избистря неправилни тълкувания на стойностни книги, разбулва неусетеното от други наблюдатели на българския литературен живот, търси значимото, не подминава разтърсващите акорди на народното творчество, което е правилен ориентир за пеещите на висок глас, за ония, които живеят и творят истинското лице на българската съвременна литература, на която сам отдава своето оригинално и наистина вълнуващо критично перо.

Не робува на големите имена, а въздига и малко познатите стойностни автори, че с още по-голяма енергия да се включват в събитийния български литературен живот.