Лозан Такев

3 март… Един тъжен ден за българската демокрация според доцент Александър Йорданов…
Доцент беше малкото име според Иван Антонов, герой от пиеса на Станислав Стратиев на господин демократа Йорданов… Официално го обяви по една телевизия, че 3 март това е дата, която за него нищо не означава!? Датата за България била денят на Берлинския договор. И това е мястото за националния ни празник!? Коментарът е излишен. Или ще има нецензурно съдържание по отношение на автора му.
Кой е доцент Йорданов!? Какво търси на малкия екран маломерният политик… Той не подписа Конституцията преди години, а после се кле в нея и беше председател на парламента!
На два пъти беше посланик на България пак по тая Конституция, заради която участва в гладна стачка… Имаше нужда от гладуване затлъстелият демократ. Но не отслабна, както бе видимо. Дори мозъкът му не отслабна. Защото отслабва нещо, което го има човек…
3 март. Камерите вкараха в домовете ни Шипка и София, Казанлък и Копривщица, Плевен и Свищов, Стара Загора и Бургас, Варна и Букурещ… Празнувахме. Хиляди се изкачиха отново на старопланинския връх и се поклониха пред костите на българи опълченци, руси, поляци, финландци, румънци, англичани, унгарци… Защото паметта е жива.Тя ще ни съзре, ако бихме избягали от нея. На Шипка бяха патриарх Кирил и патриарх Неофит, българският президент,политици, министри, депутати, хиляди наши сънародници… Нямаше ги само безродниците като доцент Йорданов, защото за тях датата трети март няма никакво значение!
Колко тъжно и колко срамно! Направо противно…