Ботьо Буков

ЗАЩО ЛИ?

Да беше въздух - щях да те издухам.
Да беше огън - с плюнка потушил.
Потоп да беше - и сълзата суха
от тъжната ти мигла бих изпил.

Така ще си спестя отново риска
да изкупувам мъжката вина.
Ала не мога, всъщност и не искам.
Безсилен съм, защото си жена.

ПАМЕТ

Целувките ти с кърпичка изтрих
и си повярвах, че съм те забравил.
Но споменът ме жегна като стих,
на който точката не бях поставил.

И болката перото връхлетя,
зачеркна рими - вчерашни и днешни.
За късата ми памет, любовта
наказа правоверния си грешник.

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Къде била си досега,
та слънцето не бе изгряло?
Преди да сътвориш мига,
в чии прегръдки си преспала?

Простри ръце - да уловим
несбъдналото се тогава
и от живота да спасим
това, което ни спасява.

БРЪНКА

Когато те въздигнах до небето,
и ангелът с крилете зазвъни,
ти ми поиска онова, което
го имат всички делнични жени:

една халка от лицемерно злато -
измамна брънка в мъжките юзди.
…А аз бях турил в скута ти луната
и шепите напълнил със звезди…

КРЪГ

Целувката е кръг на самотата.
Сълзите са измъчена вода.
А любовта - метлата, след която
остава само прашната следа.

Един до друг е тъжно и опасно.
Докосна ли те, ще се нараним.
Постелята за двама ни е тясна
и много е широка за един.

БЯЛА

На тръгване, с една прощална нежност,
целунах твоя кичур побелял -
отплатата, която бях ти дал
в замяна на обречена надежда.

И оттогава те сънувам бяла,
понесла благородния си знак.
Макар че всичко чисто като сняг
се е стопило или отлетяло.

АЛЕЯ

Добър ден, остарели момичета -
тъжни китки из градския парк!
Посвещавах се, любех, обичах ви
от разбудени пъпки до сняг.

И макар че ви срещам попарени,
върху вас мои знаци личат:
там, където от мен сте погалени,
няма бръчки по вашата плът.