РОДИНАТА ЗИМЕ
РОДИНАТА ЗИМЕ
Кога от север нощем ветровете
задухат и небето потъмней,
снегът вали за първи път, полето
студено, грозно, мрачно се белей.
Утихне ли, небето тъй е чисто,
окъпано във бяла светлина.
Сред утрото огромна и сребриста
и ясна грее родната земя.
Ти гледаш: равнина безкрайно бяла
и само над потънали села
се дига синкав дим, и зазвъняла
пътува нейде първата шейна.
Каква спокойна, хубава картина!
И как във ден такъв благословен
да не обичам своята Родина,
която снежна грей сега пред мен!
——————————
сп. „Венец”, кн. 4, 1941 г.
ЗИМА
През зимата прилича на пустиня
полето под студеното небе.
Селата се не виждат. Само сини
кълба от дим показват где са те.
Тъмнеят тънки телеграфни жици;
на нивите по снежната кора
пробягват плахо сенките на птици,
дошли от заледената гора.
И - тишина. Не мръдват дървесата,
покрити с ледни, сребърни листа.
През зимата спи сън дълбок земята,
през зимата е по-красива тя.
——————————
сп. „Венец”, кн. 5, 1941 г.
